Бляскавите зелени очи на Помпея се изпълниха със сълзи; тя отвърна с треперещи устни:
— О, моля те, Публий Клодий, моля те!
Клодий и обърна гръб.
— Върви си!
Настъпи неловко мълчание, докато Помпея се надигна от кушетката, нахлузи си обувките и напусна трапезарията. Поликсена я последва с типичното си каменно изражение, а Дорида едва се сдържаше да не ревне.
— Това не беше любезно, Публий — рече засегнато Клодия, след като гостенките си тръгнаха.
— Любезното държане не е сред добродетелите, които аз почитам — тросна се Клодий.
— Но тя е внучка на Сула.
— Не ме интересува, ако ще да е внучка на самия Юпитер! До гуша ми е дошло от тая Поликсена!
— Братовчедът Гай — обясни Антоний — не е глупак. Няма как да се добереш до неговата жена, без да попаднеш на създания като Поликсена.
— Това го знам, Антоний!
— Той просто е човек с опит в тия работи — усмихна се лукаво Антоний. — Предполагам, че що се отнася до слаганото на рога, той се е научил на всички възможни трикове. — И щастливо въздъхна. — Братовчедът Гай може да не е с топла кръв като нас, но със сигурност не срами фамилията. Даже Аполон не е имал такъв успех сред жените.
— Аз не искам да слагам рога на Цезар, искам Поликсена да ми се махне от главата! — заяви Клодий.
Изведнъж Клодия се сети за нещо и шумно се изкикоти.
— Е, след като ушите и очите на Рим си заминаха, мога да ви разкажа какво се случи онази вечер на вечерята у Атик.
— Трябва да е било изключително вълнуващо за теб, мила — подразни я Попликола. — Там канят само почтени люде!
— О, няма как иначе, особено ако и Теренция присъства.
— Тогава какво смяташ да ни разкажеш? — рече кисело Клодий, който още се ядосваше на Поликсена.
Клодия понижи глас и многозначително отвърна:
— Бях настанена срещу Цицерон!
— Как ли си понесла опияняващата му компания! — подхвърли Семпрония Тудитан.
— Искаш да кажеш как той понесе моята опияняваща компания!
Всички погледи се впериха в Клодия.
— Клодий, той да не… — смая се Фулвия.
— Със сигурност — похвали се Клодия. — Грабнах му сърцето, както и крадците не знаят да грабят кесии.
— Пред очите на Теренция?
— Е, тя беше обърната към дясната кушетка и на практика стоеше с гръб към нас. Да, благодарение на моя добър приятел Атик Цицерон успя да се освободи от каишката.
— И какво се случи? — попита Курион, неспособен да сдържи смеха си.
— Флиртувах с него от началото до края на вечерта. Флиртувах брутално, а на него това му се струваше прекрасно! Да не говорим колко прекрасна му се струвах аз. Каза ми, че не знаел друга жена в Рим толкова начетена като мен. Това стана, след като му цитирах онзи, новия поет, Катул. — Клодия се обърна специално към Курион: — Чел ли си го?
— Не съм го чел.
— Съвсем отскоро пише, издава го Атик, разбира се. Идва от Италийска Галия, оттатък Пад. Атик ми обясняваше, че съвсем скоро щял да се премести в Рим. Изгарям от нетърпение да се запозная с него.
— Да се върнем на Цицерон — пожела Клодий, пред когото изведнъж се разкриха нови политически перспективи. — Как е той като пленник на любовта? Никога не съм си представял, че може да се окаже такъв.
— О, държи се доста глупаво и лигаво — обясни с отегчение Клодия. Излегна се по гръб и размаха крака. — Всичко у него се променя, ей така, изведнъж. Бащата на отечеството се превръща в герой от някоя комедия на Плавт. Затова и ми беше толкова забавно. Просто се постарах да го изкарам възможно най-голям глупак.
— Ти си зла жена! — обвини я Децим Брут.
— Теренция със сигурност е на това мнение.
— Охо! Значи все пак е забелязала?
— Всъщност цялата стая забеляза. — Клодия присви нослето си и на присъстващите стана ясно защо така се е влюбил в нея бащата на отечеството. — Колкото повече се оплиташе той, толкова по-шумен и невъздържан ставаше. Атик не можеше да помръдне от смях. — Тя театрално потръпна, все едно от погнуса. — Теренция не можеше да помръдне от бяс. Бедният стар Цицерон! Чудно, защо го мислим за толкова стар? Да, нека повторя: бедният стар Цицерон! Не ми се мисли какво е станало, щом са си тръгнали. Навярно Теренция му е прегризала врата.
— Като няма какво друго да гризе — пошегува се Семпрония.