Отново всички избухнаха в смях. Веселата глъчка се разнасяше из цялата къща и прислугата, която се беше скупчила в кухнята на Фулвия, неволно се усмихваше; какъв щастлив дом!
Изведнъж Клодия смени изражението си; тя се изправи и погледна изпитателно брат си.
— Публий Клодий, готов ли си да участваш в един изящен комплот?
— А Цезар римлянин ли е?
На другата сутрин пред входната врата на върховния понтифекс се представи Клодия, придружена от множество представителки на Клодиевия кръг.
— Помпея тук ли е? — попита тя Евтих.
— Да, приема гости, господарке — поклони й се икономът и пусна посетителите вътре.
Всички се насочиха нагоре по стълбите, докато Евтих бързаше да се залови за работа. Не бе необходимо да се вика Поликсена: младият Квинт Помпей Руф отсъстваше от Рим, значи нямаше да присъства мъж на разговора.
Очевидно Помпея беше плакала; очите й бяха зачервени и подпухнали. Когато Клодия и останалите нахълтаха в стаята й, тя подскочи като опарена.
— О, Клодия, бях сигурна, че повече няма да те видя! — зарадва се тя.
— Скъпа моя, никога не бих ти причинила нещо подобно! Но пък и не бива да се сърдиш много на брат ми. Поликсена наистина донася всичко на Аврелия.
— Знам, знам! Толкова съжалявам, но какво мога да сторя?
— Нищо, скъпа, нищо. — Гостенката се разположи на близкия стол, все едно някоя наперена птичка иска да се покаже пред конкурентите, и се усмихна на дружинката, която водеше със себе си: Фулвия, Клодила, Семпрония Тудитан, Пала и някаква персона, която Помпея за пръв път виждаше.
— Това — представи я Клодия — е братовчедката Клавдия от провинцията. Дошла ни е на гости.
— Аве, Клавдия — поздрави я Помпея Сула и я дари с типичната си тъповата и разсеяна усмивка. Дори Клавдия да беше от село, очевидно по душа не се различаваше от Пала и Семпрония — откъдето и да идваше, навярно я смятаха за голяма работа, щом така се гримираше. Помпея все пак се опита да бъде любезна. — Май наистина си приличате.
— Надявам се — отговори братовчедката Клавдия и рязко свали пищните си златисти плитки.
Помпея за малко да припадне от ужас.
Това дойде твърде много на Клодия и останалите, които избухнаха в дивашки смях.
— Шшт! — тросна се Публий Клодий и с походка, в която не се долавяше нищо женско, отиде до външната врата, за да я залости. След това се върна на стола си, издаде устни напред като някоя суетна кокона и заигра с издължените си мигли. — Скъпа моя, какъв божествен апартамент! — възхищаваше се той.
— Ох, не! — тюхкаше се Помпея. — Не можеш така!
— Мога, не виждаш ли, че вече съм вътре — отвърна той. — Права се оказа Клодия, никаква Поликсена не се вижда наоколо.
— Моля те, моля те, върви си! — прошепна пребледнялата от уплаха Помпея и закърши ръце от тревога. — Свекърва ми!
— Какво, и тя ли те шпионира?
— Не по принцип, но наближават празненствата за Бона Дея и те ще се провеждат у дома. Предполага се, че аз ги организирам.
— Но в действителност ги организира Аврелия — подразни я Клодий.
— Да, разбира се, че тя! Но тя е много стриктна и постоянно се прави, че се консултира с мен, понеже официално аз съм домакинята, съпругата на претора, в чийто дом ще се проведе празненството. Ох, Клодий, моля те, върви си! Тя може всеки момент да се появи на вратата, а ако намери вратата заключена, веднага ще се оплаче на Цезар.
— Бедното ми момиченце! — прегърна я Клодия. — Ще си тръгна скоро, обещавам. — Разходи се до великолепното сребърно огледало на стената и с помощта на Фулвия намести перуката си.
— Не мога да твърдя, че си красавица, Публий — коментираше жена му, — но наистина минаваш за жена… — Тя се изхили злорадо: — Пък може би дори професионалистка…
— Хайде, да вървим — подкани Клодий останалите гостенки. — Исках само да докажа на Клодия, че влизането е възможно!
Резето щракна и жените се изнизаха навън, прикрили Клодий по средата.
Тъкмо навреме, защото скоро след това се появи Аврелия.
— Кои бяха тези, че така се измъкнаха?
— Клодия, сестра й и няколко други приятелки — обясни Помпея.
— Ще е добре да знаеш какво мляко поднасяме.
— Мляко? — не разбра Помпея.
— Ох, Помпея, ама наистина! — Аврелия се надвеси над снаха си. — Ти наистина ли за друго не мислиш, освен за дрънкулки и парцалки?