Помпея пак се засегна и избухна в сълзи. Аврелия изрече по неин адрес някоя от много редките си и силно премерени обидни епитети (при това под носа си, така че Помпея да не чуе) и побърза да излезе, преди да се е ядосала.
Веднъж излезли навън, гостенките се насочиха вместо към Форума, на другата страна; така имаше по-малка вероятност да се сблъскат с някой познат, който да разпознае Клодий. Самият Клодий беше доволен от себе си и буквално танцуваше по улицата, с което привлече доста погледи сред почтените дами, излезли на пазар из сергиите на Портик Маргаритария. С големи усилия приятелките му най-после успяха да го отведат до дома, без да са го разпознали минувачите.
— Ще има да обяснявам коя е била тази странна твар, с която съм се разхождала сутринта! — ядосваше се Клодия, докато прибираше дегизировката на Клодий, а той, преоблечен и измит, се излежаваше на кушетката.
— Идеята беше твоя! — възрази й той.
— Да, но това не беше причина да се държиш като панаирджия! Бяхме се разбрали да отидем дотам и обратно по възможно най-тайния път, а не да се разхождаш по площадите и пазарите!
— Млъкни, Клодия, мисля!
— За какво?
— За едно малко отмъщение.
Фулвия се присламчи към него. Никой по-добре от нея не знаеше за списъка от потенциални жертви, който Клодий съхраняваше в паметта си. Винаги бе готова да му помогне за всяко едно отмъщение. Напоследък списъкът се бе скъсил: Катилина беше мъртъв, а арабите повече нямаше да се покажат пред погледа на Клодий. На кого ли идваше редът?
— Кой? — попита Фулвия.
— Аврелия — процеди през зъби Клодий. — Крайно време е да си намери майстора.
— И какво смяташ да направиш?
— И на Фабия — рече замислено Клодий. — А тя също се нуждае от урок.
— Какво си намислил, Клодий? — попита го леко разтревожено Клодила.
— Една грозна шега! — похвали се той, сграбчи Фулвия и започна безмилостно да я гъделичка.
Бона Дея беше Добрата богиня, стара като Рим, следователно лишена от лице или форма; Бона Дея беше нумен, неназовима сила. Всъщност име си имаше, но то никога не се произнасяше, защото беше свещено. Какво означаваше Добрата богиня за римските жени, мъжете нямаха как да разберат, още по-малко можеха да знаят защо богинята е „добра“. Култът към нея стоеше някак встрани от официалната държавна религия и макар хазната да отпускаше известна сума за ритуалите в нейна чест, богинята не беше отговорна пред никой мъж или група мъже. За нея се грижеха весталките, защото си нямаше собствени жрици; весталките плащаха на жените, които поддържаха свещената й градина от билки, пак те съхраняваха лековете, които Добрата богиня им подаряваше, а лековете действаха единствено върху жени.
Бона Дея беше чужда на политическия живот в Рим, понеже той беше подвластен единствено на мъжете, и големият й храм се намираше извън пределите на померил, на склона на Авентинския хълм точно под една издадена скала. Скалата също беше свещена, наричаха я Саксум Сакрум, а в съседство се намираше авентинското водохранилище. По тези места мъж нямаше право да пристъпи, а имаше и едно растение, което не биваше да никне: миртата. В светилището се издигаше статуя, но тя не изобразяваше Бона Дея, а представляваше нещо като капан, та злите сили, които се пораждаха от мъжките мисли, да се заблудят, че това е богинята, и да съсредоточат действието си върху нея. В света на Бона Дея нищо не беше такова, каквото изглеждаше, а съществата, които тя обичаше, бяха жените и змиите. Храмът й буквално гъмжеше от змии. Мъжете, говореше поверието, били змии. Затова ако имала под своя власт толкова много змии, защо й били на Бона Дея мъже?
Лековете, с които Добрата богиня беше известна, се извличаха от билките в градината край храма и от особената ръж, която растеше наоколо. Ръжта страдаше от някаква специфична болест и не приличаше на обикновените сортове. Жънеше се под надзора на весталките, които извличаха тъмните зърна и от тях изстискваха еликсира на Бона Дея — и всичко това в присъствието на хиляди змии, които не обръщаха внимание на хората и на които хората не обръщаха внимание.
На първия майски ден римските жени събуждаха Добрата богиня от нейния шестмесечен зимен сън сред цветя и празненства в и около храма й. Всички жени с римско гражданство, независимо от общественото положение бързаха да присъстват на тайнствата, които започваха призори и приключваха по здрач. Двойнствената природа на Добрата богиня се изразяваше по доста специфичен начин: с раждането през май и смъртта при ожънването на ръжта, с виното и млякото. Защото виното беше табу, но се пиеше в огромни количества. Наричаха го мляко и го съхраняваха в скъпоценни сребърни съдове, наричани гърнета с мед — още една измама за злите мъжки начала. У дома се завръщаха изтощени от празненствата жени, които цял ден си бяха наливали мляко от глинени гърнета и в пияното си съзнание смесваха преживяното: прелъстителния съсък на змиите, примамливите движения на издължените им тела, докосването на раздвоените им езичета, разораната земя, венците от лозови листа — все символи на раждането и смъртта. Но никой мъж не знаеше и не искаше да знае какво става в храма на Бона Дея през първия майски ден.