В началото на декември Бона Дея лягаше да спи, но празниците този път не бяха всеобщи, провеждаха се след залез-слънце и от обикновените римски жени се очакваше да стоят по домовете си. Понеже сънищата на богинята бяха нейна тайна, ритуалите около приспиването й бяха извършвани единствено от най-благородните римски жени. Всички дъщери на богинята можеха да бъдат свидетели на нейното събуждане, но само царските дъщери можеха да я гледат как заспива. Смъртта беше свещена и не беше за пред хора.
Тази година Бона Дея щеше да бъде приспана в дома на върховния понтифекс; изборът принадлежеше на весталките, но те трябваше да се ограничат до домовете на действащите претори и консули. От времето на Ахенобарб Понтифекс Максимус не бе имало случай празникът да се проведе в Държавния дом. Затова тази година трябваше да използват възможността. Изборът падна върху къщата на градския претор Цезар, а домакиня беше съпругата му Помпея Сула. Датата на събитието беше насрочена за третия ден от декември и в тази нощ в Държавния дом не биваше да присъства нито мъж, нито момче, включително и роби.
Естествено Цезар беше щастлив, че изборът е паднал на неговата къща, така имаше повод да прекара нощта в тясното си жилище на Вик Патриции. При други обстоятелства навярно би се отбил в родния си дом, в инсулата на Аврелия, но там сега се бе настанил нимидийският принц Масинта, клиент на Цезар, изгубил едно съдебно дело по-рано същата година. Цезар наистина изпускаше лесно нервите си напоследък! В един момент просто му кипна да слуша лъжите на принц Юба, протегна ръка, сграбчи го за гъстата брада и го вдигна от земята. Понеже не беше римски гражданин, Масинта беше заплашен от бой с камшик и смъртно наказание, но Цезар бе успял да го скрие и да го предаде на грижите на Луций Декумий. Може би, мислеше си върховният понтифекс, докато скиташе из пустите улици, тази вечер му беше времето да вкуси от любовта на онези прекрасни субурански жени, които времето и издигането му в политиката бяха отдалечили от леглото му. Да, каква прекрасна идея! Най-напред щеше да вечеря с Луций Декумий, а след това щеше да прати вест на Гавия, Апрония или Скапция…
Беше паднала нощта, но по изключение отсечката от Вия Сакра, която прекосяваше Форум Романум, беше осветена от множество факли. Край него преминаваха носилки и прислужници, които се спускаха от всички посоки към входа на Държавния дом. На светлината на огньовете проблясваха лъскави платове, скъпоценни камъни, златни бижута, както и лукави и доволни погледи. Гостенките шумно се поздравяваха, кикотеха се като малки момичета, подхвърляха си шеги и една след друга се тълпяха пред вратата на Държавния дом, приглаждайки фризура или оправяйки дрехите си. Всяка от посетителките доста се бе чудила, преди да избере какво да облече: това беше най-добрият случай през цялата година една римска дама да покаже на съперничките си колко модерно се е облякла и колко скъпи бижута има в кутийката. Мъжете никога не забелязваха тези подробности! Но жените — винаги.
Списъкът с гостите беше необичайно дълъг, защото мястото го позволяваше. Цезар беше опънал платно над големия перистил и по този начин нямаше как любопитните погледи откъм Вия Нова да обезпокоят празнуващите. Така на участничките в събитието се предоставяха едновременно храмът в атрия, просторната трапезария на понтифекса, приемната зала и градината. Навсякъде светеха маслени лампи, масите бяха отрупани с превъзходни блюда, гърнетата за мед бяха сякаш бездънни, а млякото в тях — от най-добра реколта. Празничната атмосфера се поддържаше от жени — музикантки, които или седяха по ъглите или обикаляха жилището е флейти, лири и гайди, с тъпани, кастанети, дайрета и звънчета. Прислугата обикаляше гостите с плата деликатеси и още мляко.