Натрапникът беше слаб, среден на ръст, но все пак се радваше на мъжка сила и младежка пъргавина; нямаше да му е трудно да се откопчи от хватката на застаряващата Аврелия. Дърта курва нещастна! Щеше да ги научи двете с Фабия да престанат да го тормозят! Но за негово нещастие това не се оказа хилава старица! Имаше навярно работа с някой герой от Троянската война! Колкото и да се опитваше, непознатият така и не можа да се отскубне от Аврелия, която се разпищя:
— Помощ, помощ! Натрапник! Помощ, помощ! Тайнствата са осквернени! Помощ, помощ!
От всички посоки се стекоха ужасени гостенки, подчинили се автоматично на Цезаровата майка, както бяха свикнали да й се подчиняват всички. Лирата на лъжливата музикантка падна с трясък на земята, ръцете й бяха приковани за земята и тя трябваше да отстъпи пред многобройния противник. В този миг Аврелия пусна непознатия и се обърна към останалите:
— Това — обясни тя, — е мъж.
Вече голямата част от празнуващите се бяха скупчили в приемната зала и потресени наблюдаваха как Аврелия сваля златната перука, разкъсва скъпата роба и разкрива отдолу окосмени мъжки гърди. Публий Клодий.
Някоя от присъстващите се разпищя, че е извършено светотатство. Последваха крясъци, писъци и женски рев, които огласиха потъналия в сън град и скоро по всички прозорци откъм Вия Нова се надвесиха любопитни. Жените се пръснаха, като се вайкаха, че ритуалите на Добрата богиня са били омърсени, а прислужничките се скриха в своята част от къщата и не смееха да се покажат. Дори музикантките изпаднаха в ужас, захвърляха инструментите си и започваха да скубят косите си от мъка. Трите възрастни весталки закриха отчаяните си лица с воали с надеждата, че само Бона Дея ще усети безкрайната печал в погледите им.
Аврелия хвана края на робата си и започна да бърше червения, черния и белия грим от лицето на Клодий, който беше изпаднал в лудешки смях.
— Бъдете свидетели! — извика домакинята с глас, който можеше да стресне и мъртвите. — Призовавам ви да свидетелствате, че мъжкото създание, което оскверни тайнствата на Бона Дея, е Публий Клодий!
Изведнъж се оказа, че изобщо не е смешно. Той застина на едно място и впери поглед в красивото, но каменно лице пред себе си. Обзе го всепоглъщащ страх. Като че се беше озовал отново в онази тъмна стая в Антиохия, само дето този път не се страхуваше за тестисите си, а за самия си живот. Светотатството все още се наказваше по старите закони — със смърт. Всички адвокати на Рим да го защитаваха, пак не можеха да го спасят. Изведнъж му хрумна странна мисъл: Добрата богиня беше Аврелия!
С последни сили се освободи от ръцете на мъчителките си и хукна към коридора, който отделяше покоите на върховния понтифекс от триклиния. Нататък следваше личната градина на понтифекса, а отвъд високия тухлен зид беше жадуваната свобода. Клодий ловко се покатери на стената, прехвърли се и тупна на площада.
— Доведете веднага Помпея Сула, Фулвия, Клодия и Клодила! — нареди Аврелия. — Четирите са под подозрение и аз лично ще разговарям с тях! — Тя нави на кълбо златната роба и перуката на Клодий и ги подаде на Поликсена. — Прибери ги на сигурно място, това са доказателства.
Кардикса, исполинката от Галия, мълчаливо чакаше заповеди. Трябваше да отпрати възможно най-скоро гостенките. Ритуалите не можеха да продължат, а Рим се оказваше в най-острата религиозна криза, в която някога е попадал.
— Къде е Фабия?
Появи се Теренция, за която Публий Клодий можеше да е щастлив, че не я е срещнал лично.
— Фабия не е на себе си. Ще й трябва малко време да се съвземе. Ох, Аврелия, това е възмутително! Какво да правим?
— Ще се опитаме да поправим злото, ако не заради нас самите, то заради всички римски жени. Фабия е главна весталка, Добрата богиня общува единствено с нея. Ще я помолиш да отиде да провери какво пише в книгите. Все трябва да има начин да предотвратим катастрофата. Как можем да погребем Бона Дея, освен ако не изкупим по някакъв начин светотатството? А ако Бона Дея не бъде погребана навреме, тя няма изобщо да възкръсне през май. Билките няма да израснат, децата ще се раждат с дефекти, змиите ще избягат или ще умрат, семето ще умре в земята, а черни кучета ще ръфат човешки трупове по канавките на този прокълнат град!