Из къщата се разнасяха въздишки и стенания, уплашените римлянки се криеха зад колоните и по мрачните ъгли, сякаш се надяваха да скрият мъката в душите си. Градът беше прокълнат.
Разплакани и объркани, Помпея, Фулвия и двете Клодии бяха изблъскани напред. Никоя от тях не присъстваше на сцената в приемната и не знаеше, че Публий Клодий е бил разобличен. Бяха чули единствено, че Бона Дея е била осквернена от мъжко присъствие.
Майката на върховния понтифекс ги изгледа изпитателно, сякаш имаше пред себе си закоравели престъпници. Дали и те бяха част от заговора? Но очите им, в които се четеше и уплаха, и почуда, говореха друго. Не, реши Аврелия, четирите жени нямат общо със случая. Само една глупава гръцка робиня като Дорида ще се съгласи да извърши нещо толкова чудовищно, толкова немислимо. Какво ли беше обещал Клодий на тази глупачка?
Дорида стоеше между Сервилия и Корнелий Сула и ревеше на глас. С нея щеше да се оправя, когато му дойдеше времето. Преди това Аврелия трябваше да отпрати гостенките.
— Дами, моля всички без първите четири реда да излезете. Този дом е осквернен, присъствието ви тук ще донесе само нещастие. Изчакайте на улицата да дойдат да ви вземат или се приберете на групи по домовете си. Онези от първите четири реда ще са ми нужни като свидетелки. Ако това момиче не бъде разпитано сега, ще се наложи да дава показания пред мъже, а мъжете се държат глупаво, когато разпитват млади момичета.
— Избърши лицето си, момиче! — тросна се Аврелия на Дорида. — Хайде, избърши се и стига си хленчила! Ако не млъкнеш, ще заповядам да те нашибат с камшик!
Робинята скри лице във вълнената си роба и изтри сълзите си. Думата на Аврелия беше закон.
— Кой те накара да направиш това, Дорида?
— Обеща ми кесия жълтици и свободата ми, господарке!
— Кой? Публий Клодий?
— Да.
— Само Публий Клодий ли е замесен или има и други?
Какво можеше да каже, за да намали наказанието?
Как можеше да се освободи поне донякъде от вината си? Дорида прехвърляше през лукавия си ум всички възможности: беше се научила да взема бързи решения още от деня, когато пиратите я отвлякоха от родното й село в Ликия. Тогава беше на дванайсет, узряла за изнасилване и подходяща за продан. Оттогава беше имала две господарки, доста по-възрастни и строги от съпругата на понтифекса. Животът на служба при Помпея се бе оказал прекрасен. Дорида имаше своя стая в покоите на Помпея, а малката й ракла се пълнеше с всевъзможни подаръци, които й даваше щедрата и лекомислена господарка. Но в този момент нищо друго нямаше значение за Дорида, освен мисълта за камшика. Ако я накажеха с бой, щяха да свалят кожата от гърба й и Астианакс никога повече нямаше да я погледне! Който мъж я видеше, щеше да потръпне от погнуса.
— Има и друг човек, господарке — промърмори тя.
— Говори така, че да те чуваме, момиче! Кой друг е замесен?
— Моята господарка, господарке. Господарката Помпея Сула.
— Как по-точно е замесена? — попита Аврелия, без да обръща внимание на Помпея, която за малко да припадне, и на околните, които шумно замърмориха.
— Ако в къщата влязат мъже, господарке, ти никога не оставяш господарката Помпея далеч от погледа на Поликсена. Затова аз трябваше да отворя вратата на Публий Клодий и да го отведа на горния етаж, където двамата можеха да останат сами.
— Това не е истина! — извика Помпея. — Аврелия, кълна се във всички богове, че това не е истина! Кълна се в Бона Дея! Кълна се, кълна се, кълна се!
Но робинята упорито държеше на своето и никой не можеше да я принуди да отстъпи.
След цял час безплоден разпит Аврелия се предаде.
— Свидетелките са свободни. Съпругата и сестрите на Публий Клодий също нека си вървят. Бъдете готови да отговаряте още утре на много въпроси. Някоя от нас ще ви посети за целта. Това е женски въпрос и с вас ще се оправят жени.
Помпея Сула отдавна се беше свлякла на пода и ридаеше неутешимо.
— Поликсена, придружи съпругата на върховния понтифекс до покоите й и не я оставяй сама нито за миг.
— Мамо! — обърна се Помпея към Корнелия Сула, докато Поликсена й помагаше да се изправи. — Мамо, помогни ми! Моля те, помогни ми!
Но и лицето на Корнелия беше невъзмутимо.
— Никой не може да ти помогне, освен Бона Дея. Върви с Поликсена, Помпея.