Кардикса се върна от мястото си при бронзовите порти. Беше изпратила разплаканите гостенки навън, където тънките им рокли се вееха от студения вятър. Не можеха да вървят сами по улиците и трябваше да чакат до сутринта носилките и прислугата. Като прокудени от домовете си всички участнички в ритуалите се скупчиха от едната страна на Вия Сакра и ужасени се загледаха към прокълнатия град.
— Кардикса, иди да заключиш Дорида.
— Какво ще стане с мен? — питаше тя, докато я отвеждаха. — Господарке, какво ще стане с мен?
— Ще отговаряш за вината си пред Бона Дея.
Часовете на нощта мъчително се изнизваха и накрая дори се дочуха нещо като първи петли. Бяха останали само Аврелия, Сервилия и Корнелия Сула.
— Да отидем в кабинета на Цезар, там ще пийнем малко вино — горчиво се засмя Аврелия, — но няма да го наричаме мляко.
Виното, което ги чакаше на масата до стената, им се отрази добре. Аврелия прокара трепереща ръка по очите си, изправи рамене и погледна Корнелия.
— Какво мислиш по въпроса? — попита майката на Помпея.
— Мисля, че Дорида лъже.
— И аз така мисля — подкрепи я Сервилия.
— Винаги съм знаела, че бедната ми дъщеря е глупава, но не си спомням някога да е вършела злини. Най-малкото не би й стигнала смелостта да помогне на един мъж да оскверни Бона Дея.
— Въпросът е дали Рим ще погледне така на нещата — рече Сервилия.
— Права си. Рим ще повярва на показанията, дадени в такъв тържествен момент, освен това ще се вслуша в клюките. Това е истински кошмар. Горкият Цезар! Да се случи точно в неговия дом, с неговата жена! Богове, какъв подарък за враговете му! — проплака Аврелия.
— Монетата има две страни. От една страна, е светотатството, което ще вдигне много шум сега, а, от друга — скандалът, който ще се помни с години — прецени ситуацията Сервилия.
— Съгласна съм. — Корнелия Сула потръпна. — Представяте ли си какво се говори точно в този момент из домовете по Вия Нова? Хем всички сами чуха крясъците, хем робините, които тичат да доведат носилките, сега обясняват на всеки срещнат какво се е случило. Аврелия, как можем да докажем на Добрата богиня, че я обичаме?
— Надявам се, че Фабия и Теренция вече са се заловили да проучат.
— А Цезар? Той дали знае? — попита Сервилия.
— Кардикса отиде да му съобщи.
Корнелия се надигна да си ходи и даде знак на Сервилия да я последва.
— Изглеждаш много уморена, Аврелия. Няма какво повече да направим. Аз отивам да си легна и те съветвам да направиш същото.
Цезар спази нужното приличие и се прибра едва призори в Държавния дом. Дотогава прекара известно време в Регията, където чете молитви, поднесе жертва на олтара и запали огън в свещеното огнище. После се скри в сградата до Регията, в която се помещаваше приемната на върховния понтифекс, запали всички лампи и прати да повикат жреците, които се грижеха за Регията. Най-накрая лично преброи дали столовете ще стигнат за всички понтифекси, които се намираха по това време в Рим, и когато всичко беше готово, повика и майка си; за нея беше сигурен, че не спи.
Аврелия изглеждаше състарена!
— О, майко, толкова съжалявам — посрещна я Цезар и я настани на най-удобния стол.
— Не съжалявай за мен, Цезаре. Съжалявай заради цял Рим. Това е ужасно проклятие.
— Рим ще се оправи, религиозните колегии ще се погрижат за това. По-важно е ти да се оправиш. Знам колко голямо значение имаше за теб празнуването на Бона Дея у дома. Що за безумна, що за необяснима история!
— Човек може да очаква някой простак от Субура да се напие и да прескочи оградата от любопитство, но наистина не мога да проумея мотивите на Публий Клодий! Е, знам, че е бил отгледан от онзи идиот Апий Клавдий, знам, че Клодий от малък е вършел бели. Но да се маскира като жена, за да оскверни ритуалите на Бона Дея? Да извърши съвсем преднамерено светотатство? Само луд човек би го сторил!
Цезар вдигна рамене.
— Може и наистина да е луд. Те са стара фамилия, при това доста са се женили помежду си. Пулхерите и преди са показвали тревожни признаци! Освен това открай време са се отнасяли непочтително към боговете: спомни си онзи Клавдий Пулхер, който издави свещените кокошки, а след това изгуби морското сражение при Дрепана по време на първата война срещу Картаген. Да не говорим как после публично качи дъщеря си, весталката, на колесницата по време на незаконния си триумф. Клавдиите са странно племе. Някои от тях са изключително интелигентни, но всички са най-малкото своенравни.