Выбрать главу

— Да оскверниш Добрата богиня е по-тежко престъпление от това да изнасилиш весталка.

— Е, ако се вярва на Фабия, Клодий е опитал и второто. След като не му се е удало, обвинил Катилина. — Цезар въздъхна и вдигна рамене. — За нещастие Клодий не е нормален, но не е и луд, за да го затворим.

— Ще го съдите ли?

— След като ти го разкри пред всички сенаторски жени и дъщери, няма как, майко.

— А Помпея?

— Кардикса твърди, че според теб била невинна.

— Така е. Сервилия и майка й са на същото мнение.

— Значи всичко се свежда до това чия дума ще натежи повече в съда — тази на Помпея или на една робиня. Освен, разбира се, ако и Клодий не реши да замеси Помпея.

— Няма да посмее — закани се Аврелия.

— Защо?

— Защото по този начин ще трябва да признае пред целия свят, че наистина е извършил светотатство. Клодий ще отрича.

— Но твърде много хора са го видели.

— Беше гримиран така, че никой не би могъл да го познае. Аз избърсах част от грима и отдолу се показа лицето му. Но съм убедена, че добрите римски адвокати лесно ще внушат на свидетелките, че са се заблудили.

— Трябва ли да подразбирам, че според теб ще е най-добре Клодий изобщо да не се явява пред съда?

— Именно. Бона Дея принадлежи на жените. Тя няма да благодари на римските мъже, задето са въздавали справедливост от нейно име.

— Не можем да го оставим да се отърве, майко. Светотатството е публично престъпление.

— Той няма да се отърве, Цезаре. Бона Дея ще го намери и ще го прибере, когато сметне за добре. — Аврелия се изправи. — Понтифексите всеки момент ще дойдат, най-добре да се прибирам. Когато ти потрябвам, просто ме повикай.

Скоро след това пристигнаха Катул и Вация Исаврик, а още преди да са се разговорили, към тях се присъедини и Мамерк Лепид.

— Винаги ще се учудвам, върховни понтифексе — казваше Катул, — колко много сведения можеш да събереш на един-единствен лист. И винаги се изразяваш толкова точно, толкова логично, толкова лесно за разбиране.

— Това, което написах, не беше никак радостно — напомни му Цезар.

— Не, не и този път.

В стаята влязоха един след друг Силан, Ацилий Глабрион, Варон Лукул, бъдещият консул Марк Валерий Месала Нигер, Метел Сципион и Луций Клавдий Рекс Сакрорум.

— Другите не се намират в Рим. Имаш ли нещо против да започнем, Квинт Лутаций? — попита Цезар.

— Нека започваме, върховни понтифексе.

— От писмата ми вие вече сте придобили най-обща представа за същността на кризата, но аз настоявам да чуете цялата история от устата на майка ми. Съзнавам, че е по-подходящо разказът да бъде на главната весталка Фабия, но точно в този момент тя и другите весталки търсят из книгите сведения за необходимите изкупителни ритуали.

— Аврелия е съвсем подходяща, върховни понтифексе.

И така, Аврелия дойде отново в приемната на сина си и накратко разказа за случилото се. Личеше си, че съзнава всички последици от случая, но все пак е в състояние да запази самообладание. Както неколцина като Катул за пръв път осъзнаваха, Цезар приличаше на майка си.

— Готова ли си да свидетелстваш в съда, че човекът е бил Публий Клодий? — попита Катул Аврелия.

— Да, но с нежелание. Предпочитам Бона Дея да се погрижи за неговото наказание.

Всички й благодариха и Цезар я отпрати.

— Рекс Сакрорум — обърна се той към Клавдий, — искам да чуя най-напред твоята оценка.

— Публий Клодий е виновен в светотатство.

— Квинт Лутаций?

— Виновен в светотатство.

Един по един всички присъстващи обявиха Публий Клодий за уличен в светотатство.

Денят беше такъв, че никой не си позволяваше да разиграва политически игрички. Всички понтифекси бяха единни в позицията си и благодаряха, че начело на колегията е човек с твърдата ръка на Цезар. В политиката враждата бе неизбежна, но една религиозна криза изискваше общи усилия. Всеки присъстващ беше засегнат колкото останалите.

— Ще наредя още сега петнайсетте пазители да погледнат в пророческите книги — обеща Цезар — и ще се допитам за мнение до колегията на авгурите. Сенатът ще се свика на специално заседание и ще ни попита за мнение. Ние трябва да сме готови.

— Клодий трябва да бъде съден — закани се Месала Нигер, който настръхваше при самата мисъл какво точно е извършил богохулникът.