— Това ще изисква решение на Сената, както и специален закон от страна на народното събрание. Жените са против, но ти си прав, Нигер. Злосторникът трябва да бъде съден. Така или иначе този месец трябва да бъде използван за покаяние, а не за наказание, което означава, че задачата се прехвърля на консулите догодина.
— А какво ще правим с Помпея? — попита Катул, след като никой друг не посмя.
— Ако Клодий не се опита да я замеси, а майка ми предполага, че няма да го стори, участието й в светотатството е засвидетелствано единствено от робиня, която на свой ред със сигурност е замесена — обясни невъзмутимо Цезар, все едно не ставаше дума за собствената му съпруга.
— Това означава, че няма основание не само да бъде съдена, но дори да бъде обвинявана.
— Ти самият мислиш ли, че Помпея е била замесена, върховни понтифексе?
— Не, не мисля. Майка ми също не я смята за виновна, а тя е видяла всичко с очите си. Робинята иска на всяка цена да отърве кожата, което е разбираемо. Бона Дея ще изиска смъртта й — за което тя още не си дава сметка, — но това не е наше задължение. Нека жените решат.
— Ами жената и сестрите на Клодий? — намеси се Вация.
— Майка ми твърди, че са невинни.
— Майка ти е права — съгласи се Катул. — Никоя римлянка не би осквернила тайнствата на Бона Дея, дори Фулвия или Клодия.
— И все пак аз трябва да взема отношение спрямо Помпея — настоя Цезар и даде знак на жреца — писар, който държеше восъчните таблици. — Запиши: „До Помпея Сула, съпруга на Гай Юлий Цезар Понтифекс Максимус: С това те уведомявам, че разтрогвам нашия брак и те изпращам обратно у дома при брат ти. Не предявявам претенции върху зестрата ти.“
Никой не каза нито дума. Дори след като лаконичният документ бе даден на Цезар да го подпечата, пак никой не смееше да коментира.
Едва след като куриерът отиде да занесе съобщението в Държавния дом, Мамерк Лепид се изказа:
— Моята съпруга е нейна майка, но не желае Помпея при себе си.
— Никой няма право да го иска от нея — отбеляза хладно Цезар. — Точно затова посочих, че следва да бъде предадена на големия й брат, който се пада неин патерфамилиас. Той в момента управлява Римска Африка, но съпругата му е в града. Длъжни са да я приемат.
Най-накрая Силан зададе въпроса, който вълнуваше всички:
— Цезаре, ти току-що каза, че вярваш в невинността на Помпея. Защо тогава се развеждаш с нея?
— Защото жената на Цезар, както и цялото му семейство, не бива дори да подлежат на подозрения.
Когато няколко дни по-късно го попитаха същото в Сената, той даде абсолютно същия отговор.
Фулвия се нахвърли върху Публий Клодий и го удряше с такава злост, че чак устната му се разцепи, а от носа му потече кръв.
— Глупак! — повтаряше тя при всеки плесник. — Глупак! Глупак! Глупак!
Той дори не се опитваше да се защитава, нито търсеше помощ от сестрите си, които наблюдаваха сцената с тревога и удовлетворение едновременно.
— Защо го направи? — попита Клодия, след като Фулвия се измори.
Клодий не отговори веднага, изчака най-напред кръвта да спре и сълзите да изсъхнат.
— Исках Аврелия и Фабия да страдат.
— Клодий, ти донесе проклятие на цял Рим! Ние също сме прокълнати заради теб! — възкликна Фулвия.
— О, какво ти става? — ядоса се той. — Група жени, които искат да се отърват от чувството за незадоволеност, това има ли изобщо смисъл? Видях камшиците с очите си! А за змиите знам! Това са глупости!
Но така само си утежни положението; този път и трите жени се нахвърлиха върху него и започнаха да го бият с юмруци и ритници.
— Бона Дея — процеди през зъби Клодила, — не е просто някоя красива гръцка статуя! Бона Дея е стара колкото Рим, тя е наша, тя е Добрата богиня. Всяка жена, която чака дете, но е присъствала на твоето светотатство, ще трябва да вземе лекарството.
— А това — заплака Фулвия — включва и мен!
— Не!
— Да, и още как! — ритна го Клодия. — О, Клодий, защо? Сигурно е имало хиляди други начини да си отмъстиш на Аврелия и Фабия! Защо да скверниш боговете? Сега си прокълнат!
— Просто не помислих, всичко ми изглеждаше толкова добре наредено! — Клодий се опита да хване Фулвия за ръката. — Моля те, не прави нищо на детето!