— Не можеш ли да проумееш? — изкрещя от ярост тя и се отдръпна. — Ти осъди нашето дете! Сега ще се роди грозно и сакато. Трябва да взема лекарството! Клодий, ти носиш проклятие!
— Махай се! — развика се Клодия. — Върви си. По корем! Като змия!
И Клодий излезе от стаята по корем като змия.
— Ще трябва да повторим ритуалите за Бона Дея — обясни Теренция на Цезар, когато трите заедно с Фабия и Аврелия го навестиха в кабинета му. — Ритуалите са същите, като се добави изкупителното жертвоприношение. Момичето Дорида ще бъде наказано по начин, който никоя жена няма право да разкрие, дори пред върховния понтифекс.
„И толкова по-добре за всички ни“ — благодареше на боговете Цезар. Не беше далеч от мисълта кой ще е изкупителната жертва.
— Значи се нуждаете от закон, който да обяви някой от идващите дни за неблагоприятен и да забрани свикването на народните събрания. Искате законът да бъде гласуван от религиозното събрание на седемнайсет триби?
— Точно така — потвърди Фабия. Трябваше все нещо да каже, иначе върховният понтифекс щеше да я сметне за зависима от жени, които не членуват в колегията на весталките. — Празникът на Бона Дея трябва да бъде отбелязан в неблагоприятен ден, а такива няма до началото на февруари.
— Права си, Бона Дея не може да стои будна чак до февруари. Какво ще кажете въпросният ден да бъде шестият преди декемврийските иди?
— Би било чудесно — въздъхна с облекчение Теренция.
— Бона Дея ще легне спокойно да спи — увери я Цезар. — Мога само да съжалявам, че всяка бременна жена, присъствала на празника, ще трябва да поднесе доста по-мъчителна жертва. Не ми е работа да обсъждам въпроса, той е от компетенция на жените. Помнете, че никоя римлянка не е уличена в светотатство. Бона Дея беше поругана от мъж и момиче — чужденка.
— Дочувам — съобщи на тръгване Теренция, — че Публий Клодий бил много отмъстителен. Със сигурност няма да му се понрави това, което Бона Дея готви за него.
Аврелия остана на стола си и изчака Фабия и Теренция да затворят вратата зад себе си, за да вземе на свой ред думата.
— Пратих Помпея да си събира багажа.
— Надявам се, че ще си вземе всичките боклуци?
— За това има кой да се погрижи. Бедната! Щеше да си изплаче очите, Цезаре! Снаха й не я иска при себе си. Корнелия Сула също отказва — тъжна история.
— Знам.
— „Жената на Цезар, както и цялото му семейство, не бива дори да подлежат на подозрения“ — цитира го Аврелия.
— Така е.
— На мен ми се струва несправедливо да я наказваш за нещо, за което тя дори не е знаела, Цезаре.
— И на мен ми се струва несправедливо, майко, но нямам друг избор.
— Съмнявам се, че колегите ти биха възразили, ако беше запазил брака си.
— Навярно нямаше, но аз възразих.
— Ти си коравосърдечен човек.
— Мъж, който не знае да е коравосърдечен, майко, накрая се оказва под нечий женски чехъл. Вземи пример от Цицерон и Силан.
— Говори се — смени разговора Аврелия, — че Силан бил тежко болен.
— И аз така мисля, ако човекът, който беше при мен сутринта, е бил наистина Силан.
— Може би ще съжаляваш, ако разводът ти съвпадне с овдовяването на Сервилия.
— Когато венчалният ми пръстен се окаже около пръста й, тогава ще се тревожим за Сервилия.
— В известен смисъл бихте били много добра двойка — изгаряше от любопитство да чуе мнението му Аврелия.
— В известен смисъл, да — съгласи се той, но усмивката му нищо не издаваше.
— Нищо ли не можеш да направиш за Помпея: освен да й върнеш зестрата и движимата собственост?
— Защо изобщо трябва аз да правя нещо за нея?
— Не си длъжен, но все пак тя с нищо не е предизвикала наказанието си, а няма да успее да си намери нов съпруг. Кой ще си вземе жена, чийто предишен съпруг я е изгонил по подозрения в светотатство?
— Това беше подло от твоя страна, майко.
— Не, Цезаре, не е подло от моя страна. Знаеш, че е невинна, но щом се развеждаш с нея, подсказваш на цял Рим, че има нещо съмнително около нея.
— Майко, злоупотребяваш с търпението ми — възрази с привидно любезен тон Цезар.
— Значи нищо?
— Ще й намеря друг съпруг.
— Кой ще я пожелае след всичко това?
— Предполагам, че Публий Ватиний ще бъде щастлив да я има за жена. Внучката на Сула е твърде желан подарък за всеки, чиито деди са били прости италийци.