Аврелия премисли предложението и накрая кимна.
— Идеята ти е чудесна, Цезаре. Ватиний беше толкова добър съпруг с Антония Кретика, а тя беше глупава поне колкото Помпея. Прекрасно! Той е човек от провинцията, ще я държи изкъсо. Помпея ще има достатъчно задължения, за да не мисли постоянно за Клодиевия кръг.
— Хайде, майко, върви си! — въздъхна отегчено Цезар.
Повторният празник на Бона Дея мина според правилата, но на римското женско общество щеше да е нужно време да се успокои. Имаше много бременни жени из града, които по своя воля последваха примера на съгражданките си, присъствали на злополучните ритуали; весталките буквално привършиха запасите си от вълшебното ръжено лекарство. Наблюдаваше се безпрецедентен брой на изоставени бебета — момчета по склоновете на хълма Тентацей и което беше още по-зловещо: никое бездетно семейство не пожела да прибере някое от тях, което обрече всички на мъчителна смърт. В града цареше дълбок траур, който щеше да продължи до майския ден. Освен всичко сезоните и календарът сериозно се разминаваха, което заплашваше, че за майския ден змиите още няма да са се излюпили и кой можеше да е сигурен дали дотогава Добрата богиня ще прости на града?
Публий Клодий, причинителят на тези страхове и нещастия, беше избягван от всички. Необходимо бе много време хората да забравят какво е сторил. За съжаление той не желаеше да направи най-уместното: да напусне града. Вместо това всеки ден предизвикваше търпението на съгражданите си с твърденията си, че е невинен, че никога не е стъпвал в Държавния дом.
На Фулвия също й беше нужно време да му прости; беше принудена да направи аборт и не можеше да прежали детето си. Все пак, ако беше склонна да се помири с мъжа си, то бе, защото Клодий страдаше не по-малко от нея. Тогава защо изобщо го беше сторил?
— Не помислих, просто не помислих! — оправдаваше се той със сълзи на очи. — Всичко изглеждаше просто една чудесна шега.
— Ти извърши светотатство!
— Аз не гледах на нещата по този начин, просто не разбирах! — Клодий вдигна глава и я изгледа със зачервените си очи. — Искам да кажа, мислех, че това са просто женски измислици — всички се напиват до смърт, правят любов. Просто не помислих, Фулвия!
— Клодий, Бона Дея е нещо съвсем различно. Празникът е свещен! Нямам право да ти обяснявам! Бона Дея е само наша! Всички други богини са за мъжете и жените, дори Юнона Луцина и Юнона Соспита, но Бона Дея е само наша. Тя се грижи за онези женски работи, които мъжете не биват да знаят и не искат да знаят. Ако Бона Дея не заспи, тя няма да се събуди навреме, а Рим не е направен само от мъже! Той е направен и от жени!
— Сега ще ме съдят, нали?
— Така изглежда, но никоя от нас не го иска. Това би означавало мъжете да се намесят в дела, които не ги засягат, да си присвоят и Бона Дея. — Фулвия чак се разтрепери от яд. — Не ме плаши присъдата, която хората биха ти наложили, Клодий, тревожи ме как Бона Дея ще реши да те накаже, а от нея не можеш да се спасиш с подкуп както от съда.
— Ако ще и с всички пари на света, пак не бих могъл да подкупя тези съдии — съгласи се Клодий.
Но Фулвия се усмихна.
— Ще се намерят достатъчно пари за целта, когато му дойде времето. Но ние, жените, не искаме такъв процес. Може би, ако успеем да го избегнем, Бона Дея ще ни прости. Това, което няма да прости никога, е светът на мъжете да изземе нейните права.
Публий Ватиний тъкмо се беше върнал от службата в Испания, когато му се предостави шансът да се ожени за Помпея.
— Цезаре, признателен съм ти — усмихваше се той. — Естествено ти просто не би могъл да я задържиш при себе си, това го разбирам. Но знам също така, че не би ми я предложил, ако вярваше, че е замесена в светотатство.
— Но Рим може да се окаже на друго мнение, Ватиний. Мнозина мислят, че съм се развел с нея именно защото е била в заговор с Клодий.
— Мнението на римляните не ме интересува, за мен е важна само твоята дума, Цезаре. Децата ми ще бъдат едновременно Антонии и Корнелии! Кажи ми само как мога да ти се отблагодаря.
— Това е лесно, Ватиний — отговори Цезар. — Догодина ще отида да управлявам някоя провинция, а на следващата ще се кандидатирам за консул. Искам едновременно с мен ти да се явиш на изборите за народен трибун. — Той въздъхна. — След като Бибул е точно две години по-голям от мен, съществува голяма вероятност да бъдем заедно консули. Единственият друг аристократ негов връстник е Филип, но подозирам, че на този етап у него ще надделее мързеливият епикуреец и той ще се откаже от борбата. На него дори преторството не му допадна. Хората, които бяха претори преди нас, не заслужават никакво внимание и няма да се преборят с Бибул. Ето защо, ако Бибул бъде мой колега, ми е нужен способен народен трибун. А ти, Ватиний — окуражи го Цезар, — ще се докажеш като един изключително способен трибун.