— Ще подхванем Цезар за неизплатените му дългове — предложи Бибул.
— Така ще се опозорим и ние — предупреди отново Катул.
— Не и ако на практика нямаме нищо общо със случая.
— Това са празни приказки, Бибуле! — махна с ръка Пизон. — Единственият начин беше да попречим на преторите да поемат управлението на провинциите, но си спомняте, че целият Сенат ни освирка, щом заговорихме за това.
— Има и друг начин — настоя Бибул.
Катон надигна глава.
— Какъв?
— Жребият за преторските провинции ще се тегли на Нова година. Вече говорих с Фуфий Кален и той е готов да наложи вето на жребия под предлог, че никакви официални акции не следва да се предприемат, докато не се изчисти аферата около извършеното светотатство. И тъй като — добави доволно Бибул — жените изискват от нас нищо да не предприемаме, а поне половината членове на Сената са склонни да слушат жените си, Фуфий Кален може да налага вето половин година. На нас ни остава да подшушнем на лихварите, че тазгодишните претори изобщо няма да видят провинциите си.
— Трябва да му призная нещо на Цезар — отвърна Катон. — Покрай него ти доста захитря, Бибуле. Навремето не би могъл да измислиш подобен план.
Бибул искаше да му отговори нещо грубо, но си замълча и кисело се усмихна на Катул.
Катул реагира доста странно.
— Аз съм съгласен с този план, но при едно условие: никой нищо да не споменава пред Метел Сципион.
— Защо? — учуди се Катон.
— Спрете Цезар за това, спрете Цезар за онова, а накрая той пак си продължава… — имитира Катул младия си колега. — Омръзнало ми е да го слушам.
— Този път — увери го Бибул — не може да се провалим. Публий Клодий никога няма да се яви пред съда.
— Това означава, че и той ще го отнесе. Той беше избран за квестор, но няма да получи място, докато не се тегли жребият — напомни Гай Пизон.
Войната в Сената, дали да бъде съден Публий Клодий, избухна веднага след грозните сцени в храма на Юпитер Оптимус Максимус (между другото Катул беше взел насериозно заплахите на Цезар и се бе постарал да подобри вътрешния вид на светилището) на Нова година. Може би защото стопанските дела на града не вървяха, беше решено да се изберат нови цензори; изборите бяха спечелени от консервативно настроените Гай Скрибоний Курион и Гай Касий Лонгин, което подсказваше, че ще се разбират и ще вършат работа… Ако народните трибуни ги оставят на мира, а при условие, че един от тях беше Фуфий Кален, никой в нищо не можеше да бъде сигурен.
Първи консул през започващата година трябваше да бъде Пизон Фруги, по рождение Калпурний Пизон Фруги, но по осиновяване Пупий Пизон Фруги. Той имаше доста зла и настойчива жена, затова твърдо отказваше да позволи процес срещу Публий Клодий.
— Култът към Бона Дея не подлежи на държавен контрол — обясни той пред Сената, — затова оспорвам законността на всеки нов акт по въпроса, освен тези, които вече са били предприети: тържествено изявление на колегията на понтифексите, че Публий Клодий е виновен за светотатство. Но престъплението му не подлежи на наказание от страна на съдебните органи. Той не е погазил честта на весталка, нито се е опитал да попречи на ритуалите, посветени на един или друг бог от държавния пантеон. Нищо не може да го оправдае за изключително тежкото престъпление, което е извършил, но аз самият съм напълно съгласен с римските жени: нека оставим Бона Дея да го настигне със своето възмездие, когато и както намери за добре.
Изказване, което не беше възприето никак добре от колегата му Марк Валерий Месала Нигер.
— Аз няма да се уморя да настоявам, че Публий Клодий трябва да бъде съден! — обяви той на свой ред по начин, който не оставяше място за съмнение. — Ако наистина на таблиците не е записан закон, уреждащ казуса, то нека гласуваме такъв! Не е достатъчен аргументът, че човек, уличен в престъпление, не може да бъде съден, защото законите ни не са предвидили как точно да бъде формулирано престъплението! Нищо по-лесно от това да прокараме някой нов закон специално за Публий Клодий и аз внасям предложение в този смисъл!
От всички присъстващи само Клодий, който отскоро членуваше в Сената и тихо си седеше на мястото на последния ред, сякаш не се интересуваше от темата, докато останалите се препираха, заплашваха и за малко не доведоха нещата до бой.
През същото това време Помпей Велики се нанесе в частна къща на Марсово поле и по принуда разпусна войската си, защото докато не се решеше проблемът с Бона Дея, сенатът дори не можеше да му гласува триумф. Писмото, с което обявяваше развода си с Муция Терция, беше дошло доста преди него, но най-интересното бе, че в Рим никой нищо не знаеше за Муция. Плъзнаха слухове, че виновен бил Цезар, което го накара да свика специално заседание на народното събрание във Фламиниевия цирк — понеже Помпей не можеше да прекрачва вътре в града — и да даде специално думата на великия си съгражданин. Както Цицерон се изказа по въпроса, Помпей се възползва доста зле от нея.