— Какво ти? — попита той.
— Това не беше философски въпрос.
— Не, не беше.
Сервилия се надигна и обви ръце около коленете си. Разпуснатите й черни коси криеха съблазнителния й гръб.
— На колко години си, Сервилия?
— Скоро ще навърша четирийсет и три.
Сега или никога. Цезар също се надигна.
— Искаш ли да се омъжиш отново?
— О, да.
— За кого?
Тя го изгледа, сякаш не разбираше.
— За кого друг, Цезаре?
— Аз не мога да се оженя за теб, Сервилия.
Сервилия дори не можа да прикрие смайването си.
— Защо?
— Най-малкото заради децата ни. Законът не забранява и ние да се оженим, и децата ни да се оженят. Те самите не са кръвни роднини. Но би било неуместно и аз не искам да им причинявам подобно разочарование.
— Това — възрази Сервилия — е фалшиво оправдание.
— Не, не е. За мен е напълно сериозен мотив.
— И какво друго?
— Не си ли чула какво казах, когато се разведох с Помпея? — попита той. — Жената на Цезар, както и цялото му семейство, трябва да стоят далеч от всяко подозрение.
— Аз съм далеч от всяко подозрение.
— Не, Сервилия, не си.
— Цезаре, това просто не е истина! За мен говорят, че от гордост бих отказала дори на всемогъщия Юпитер.
— Но не отказа на мен.
— Разбира се, че не!
Цезар вдигна рамене.
— Ето, виждаш ли?
— Какво да видя?
— Че не си далеч от всяко подозрение. Ти беше една невярна съпруга.
— Не е вярно!
— Глупости! Та ти изневеряваше на мъжа си в продължение на години.
— Само че с теб, Цезаре, с теб! Никога преди не съм го правила с друг и никога след това, дори със Силан!
— Няма значение, че е било с мен — отсъди той. — Важното е, че изневеряваше.
— Но не и на теб!
— Откъде да знам? Била си невярна на Силан, как да знам, че няма да бъдеш невярна и на мен?
Това беше кошмар; Сервилия не можеше да си поеме въздух, умът й не побираше думите, които слушаше.
— Преди теб — настоя тя — всички мъже за мен бях недостойни. След теб те пак ще бъдат недостойни.
— Няма да се оженя за теб, Сервилия. Ти не стоиш далеч от всяко подозрение и със сигурност не си непорочна.
— Това, което изпитвам към теб — изричаше отчаяно тя, — не може да се оценява според възприетите норми за редно и нередно. Ти си единствен. За никой друг мъж, за никой друг бог, не бих прежалила гордостта си или доброто си име. Как можеш да използваш срещу мен чувствата, които изпитвам към теб?
— Не използвам нищо срещу теб, Сервилия. Просто ти казвам истината. Жената на Цезар трябва да стои над всякакви подозрения.
— Аз стоя над всякакви, подозрения!
— Не.
— Не мога да повярвам! — извика Сервилия, поклати глава и вкопчи пръсти в коляното си. — Не си честен! Не си справедлив!
Очевидно разговорът беше приключил. Цезар стана от леглото.
— Ти, разбира се, виждаш всичко от своята гледна точка. Но това нищо не променя, Сервилия, жената на Цезар трябва да е над тези неща.
Мина известно време; Цезар спокойно се обливаше с вода във ваната, сякаш нищо не се бе случило. Най-накрая тя не се стърпя, стана и започна да се облича.
— Няма ли да се измиеш? — попита той и дори се усмихна, когато тя застана на вратата на балкона, служещ за баня.
— Днес ще се изкъпя у дома.
— Прощаваш ли ми?
— Ти самият искаш ли да ти простя?
— За мен е чест да бъдеш моя любовница.
— Склонна съм да ти вярвам.
— Защото е истина.
Сервилия отпусна рамене и прехапа устни.
— Ще помисля, Цезаре.
— Добре!
Това означаваше, че е сигурен, че тя пак ще се върне при него.
Сервилия благодареше на боговете, че пътят до дома й беше дълъг. Как можеше да се държи така с нея? Как можеше да бъде толкова подъл и така ужасно невъзмутим! Сякаш чувствата й нямаха никакво значение, сякаш тя, патрицианката Сервилия Цепион, не беше жена от значение. Той я принуди да поиска ръката му, а след това й подхвърли отказа си, все едно я замеряше с нечистотиите от нощното си гърне. Пропъди я, все едно бе дъщеря на някой новобогаташ от Галия или Сицилия. А тя се опитваше да го убеждава! Умоляваше го! Беше се проснала в краката му и го молеше да си избърше обувките в нея! Тя, патрицианката Сервилия Цепион! През тези дълги години го беше довеждала до екстаз, какъвто не би могъл да достигне с никоя друга жена, как да предположи, че той няма да я поиска за жена? Тя наистина бе вярвала, че ще се оженят. А той със сигурност е знаел, че го е вярвала. Как ли се е забавлявал? Сервилия се бе залъгвала, че е твърда като камък, но не можеше да се мери със скала като него. Защо тогава толкова го обичаше? Защо продължаваше да го обича? Недостойна жена. Така се беше отнесъл той с нея. А след него всички други мъже са просто незабележими. Цезар спечели. Но тя никога нямаше да му го прости. Никога!