Да знаеш, че Помпей Велики си е наел частна къща на Марсово поле, беше все едно да знаеш, че между теб и лъва стои хартиена преграда. Рано или късно ще си убодеш пръста и миризмата на кръвта ще подтикне лъва да провери какво има зад хартията. Може би подобни мисли ръководеха сенаторите, когато решиха следващото заседание на народното събрание да се състои във Фламиниевия цирк. На предварителна сесия трябваше да се обсъди законопроектът, оформен от Пизон Фруги, относно светотатството на Публий Клодий. Фуфий Кален знаеше, че Помпей държи да стои настрана от скандала с Клодий, затова изрично се допита до неговото мнение за клаузата, според която съдията сам определя състава на съдебните заседатели. Помпей изглеждаше смутен. Добрите люде бяха доволни; всеки смут в душата на Помпей намаляваше от величието му!
Но когато Помпей застана на трибуната, хиляди гърла го поздравиха в един глас; с изключение на сенаторите и някои по-видни конници, тълпата беше дошла на заседанието единствено с цел да зърне Помпей Велики, Завоевателя на Изтока. Той обаче говори три часа и до такава степен досади на публиката, че до края на речта му почти всички се бяха разотишли.
— Можеше да изрече всичко това за четвърт час — прошепна Цицерон на Катул. — Сенатът винаги е прав и сенатът трябва да получи поддръжка, общо взето, това беше смисълът на речта! Нима е нужна цяла вечност, за да се каже толкова малко?
— Един от най-лошите оратори в римската история — съгласи се Катул. — Краката ме заболяха!
Но изтезанието продължаваше, нищо че сенаторите вече можеха спокойно да седнат; щом Помпей свърши с безкрайната си реч, Месала Нигер откри ново заседание — този път на Сената.
— Гней Помпей Велики — обърна се той към завоевателя, — би ли споделил със Сената искреното си мнение по въпроса за Публий Клодиевото светотатство и за проектозакона на Марк Луций Пизон Фруги?
До такава степен всички трепереха пред пиценския лъв, че никой не посмя дори да се обади. Помпей седеше сред бившите консули, по-точно до Цицерон, който се бе отегчил и започна да мечтае за новия си дом. Този път речта на Великия продължи само час и накрая Помпей седна толкова шумно на стола си, че Цицерон чак се сепна.
Въпреки бронзовия си тен от престоя на изток Помпей се беше изчервил като рак от усилие да си спомни основните похвати на оратора.
— Аз определено казах доста неща по въпроса! — скръцна със зъби той.
— О, повече от необходимото — усмихна му се приветливо Цицерон.
В момента, в който думата взе Крас, Помпей изгуби всякакъв интерес към заседанието и се залови да разпитва Цицерон за римските клюки, но Крас бе изрекъл само няколко фрази, когато Цицерон изведнъж забрави за съседа си, надигна се на стола и наостри уши. Чудо на чудесата! Крас буквално го възпяваше до небесата! Каква страхотна работа бил свършил Цицерон като консул, как успял да сближи съсловията, как благодарение на него сенатори и конници се превърнали в хармонична маса, опираща се на взаимния интерес…
— Как ти хрумна? — питаше Цезар Крас, докато двамата се разхождаха по брега на Тибър, за да избегнат зеленчуковия пазар на Форум Холиториум, където продавачите тъкмо изхвърляха непродадената стока.
— Кое как ми хрумна? Да похваля добродетелите на Цицерон?
— Нямаше да възразявам, ако той самият не се бе почувствал задължен да ти отвърне толкова подробно за дружеските отношения между съсловията. Разбира се, след Помпей Цицерон наистина е музика за ухото.
— Точно затова и го направих. Не мога да гледам как всички угодничат на този неприятен тип, Великия. Само да ги погледне и са готови да му донесат чехлите като кучета. Ето на, Цицерон, седнал до Великия човек, напълно забравен от останалите. Та реших да поядосам Помпей.
— Със сигурност успя. Както разбирам, успял си да се разминеш с него в Азия.