— С радост бих улеснил работата ви, консуле, ако имах какво да казвам. Но аз нямам — заяви той.
— Хайде сега, Гай Цезар! — сопна му се Месала Нигер. — Най-коректно те молим да дадеш показания, защото по времето, когато се разглежда делото срещу Публий Клодий, ти вече ще си в провинцията си. Ако някой човек тук знае нещо по случая, това си ти.
— Скъпи консуле, ти сам каза „човек“, което разбирам в случая като „мъж“. Точно тук е въпросът. Аз съм мъж и не съм присъствал на празника на Бона Дея. Показанията се съпровождат с полагане на клетва. Следователно трябва да съдържат истината. Истината е, че аз нищо не знам.
— Ако нищо не знаеш, защо се разведе с жена си?
Целият Сенат в един глас отговори на Месала:
— Защото жената на Цезар, както и цялото му семейство, трябва да са далеч от всякакви подозрения.
В деня след определянето кой коя провинция ще управлява, трийсетте ликтори, представляващи трийсетте римски курии, се събраха, както повеляваше традицията, и гласуваха така наречените „легес Курие“, формалните законови актове, чрез които се предаваше империум на новите провинциални управители.
На същия ден, точно в часа, в който римляните по традиция вечеряха, малка група хора с видимо високо положение, се явиха пред трибунала на градския претор Луций Калпурний Пизон. Хващаха го буквално в последния момент, преди човекът да си е тръгнал за дома, където да се отдаде на заслужена почивка. Важните персони бяха наобиколени от доста голям брой не чак толкова важни, но пък доста яки мъже, които любезно, но настоятелно изтласкаха страничните лица на разстояние от трибунала на претора. След като се увериха, че никой не може да ги подслушва, говорителят на просителите поиска върху петте милиона сестерции, предвидени за управителя Гай Юлий Цезар, да се наложи запор и те да се превърнат в начална вноска за погасяване на дълговете му.
Точно този Калпурний Пизон определено не беше като братовчед си Гай Пизон. И дядо му, и баща му се бяха занимавали с поддържане на манифактури за оръжия и бяха натрупали огромно състояние от продажби в римските легиони, но което беше по-интересно: Луций Пизон беше близък братовчед на Цезар. Майка му беше Рутилия, жена му също беше Рутилия и двете бяха близки роднини с третата Рутилия, която беше баба на Цезар. Пътищата на Луций Пизон и на Цезар рядко се пресичаха, но двамата обикновено гласуваха заедно в Сената, освен това изпитваха добри чувства един към друг.
И така, Луций Пизон, градският претор, свъси заплашително вежди и за голямо неудовлетворение на Цезаровите кредитори отложи решението си за по-нататък. Искал най-напред да се запознае със съдържанието на дебелите свитъци документи, които му предлагаха. Човек трудно би излязъл наглава с Луций Пизон, особено ако е свъсил заплашително вежди, защото той беше сред най-високите и здрави представители на римската аристокрация, а веждите му сами по себе си внушаваха респект; освен това той не само че свъси вежди, ами оголи зъби.
Естествено кредиторите бяха очаквали преторът да вземе на място решение в тяхна полза, но онези, които се опитаха да протестират — може би си въобразяваха, че само защото са хора с положение, преторът е длъжен да се лиши от топла вечеря — така и не намериха смелост да кажат каквото и да е. Както им беше наредено, щяха да се явят пред претора два дни по-късно.
Луций Пизон беше не само страшен, но и хитър. Когато просителите се оттеглиха, той изведнъж забрави за топлата вечеря и остана на площада. Изчака слънцето да залезе, писарите да заспят от скука и гражданите да се приберат по домовете си. Обаче забеляза няколко съмнителни типове, които надничаха откъм Кладенеца на комициите, навярно разчитайки, че могат да се скрият между трибуните. Съмнителните типове създаваха впечатлението, че са събирачи на дългове.
След кратък разговор с шестимата си ликтори Луций Пизон пое с подозрително бърза крачка по Вия Сакра в посока на квартала Велия; подминавайки Държавния дом, преторът дори не погледна в негова посока. Затова пък се спря пред входа на Портик Маргаритария, наведе се уж да си оправи обувката, а шестимата ликтори се скупчиха край него, очевидно, с цел да му помогнат. След малко Пизон се изправи и продължи по пътя си, все така на почтителна дистанция от подозрителните типове, които очевидно го следяха.
Това, което преследвачите не можаха да видят, бе, че високата фигура, носеща сенаторската тога, се съпровожда вече само от петима ликтори; Луций Пизон бе разменил дрехите си с най-едрия си ликтор, а сам се беше скрил в сянката на Портик Маргаритария. Оттам се прехвърли към изхода, обърнат към Държавния дом, и излезе на празното място, което продавачите обикновено използваха за бунище. Свали чисто бялата ликторска тога, нагъна я и я скри в някаква щайга: тогата определено не е най-удобната дреха, когато човек прескача огради.