— Ти ще трябва доста да поработиш в Испания, за да се издължиш.
— Знам как точно да успея, майко, затова не се притеснявай. А междувременно ти ще си в безопасност. Дори някой изрод като Бибул да прокара закон, според който лихварите могат да изискват дълговете си от роднините на длъжника, няма страшно. Още тази вечер ще се видя с Марк Крас.
Аврелия го стрелна с поглед.
— Мислех, че никога няма да го сториш.
— Той сам ми предложи.
„Бона Дея, Бона Дея, благодаря ти! Твоите змии ще имат мляко и яйца цяла година!“
Но това, което Аврелия изрече на глас, бе:
— Значи е истински приятел.
— Докато отсъствам, функциите на върховен понтифекс ще изпълнява Мамерк. Дръж под око Фабия и внимавай черната птичка да не се превърне отново на Катон. Бургунд знае какво да сложи в багажа ми. Аз ще преспя във вилата, наета от Помпей. Той няма да се оплаче от малко компания, убеден съм, че доста скучае.
— Значи не си бил ти любовникът на Муция?
— Майко! Кога съм ходил за последен път в Пицен? Ако толкова се интересуваш кой е бил, помисли за някой пиценец.
— Тит Лабиен? Богове!
— Как ги разбираш тия неща! — Цезар обгърна с длани лицето й и я целуна. — Грижи се за себе си.
Прескочи оградата на дома си дори с по-голяма лекота, отколкото го бяха сторили Клодий или Пизон. Аврелия остана известно време да гледа след него, но накрая се прибра. Навън беше студено.
Марк Крас пак си беше там, където Цезар очакваше да го открие: в канцеларията си зад Мацелум Купеденис. На светлината на няколко лампи и доколкото очите му на петдесет и четири годишен човек позволяваха, Крас неуморно се трудеше, увил врата си с шал и наметнал одеяло през раменете си.
— Ти наистина заслужаваш всяка сестерция, която печелиш — похвали го Цезар, който толкова безшумно бе проникнал в стаята, че Крас чак подскочи на стола си.
— Как влезе?
— И аз зададох същия въпрос на Луций Пизон тази вечер. Той прескочи оградата на вътрешната ми градина, а аз насилих ключалката.
— Луций Пизон е прескачал оградата у вас?
— За да избегне събирачите на дългове, които слухтят около къщата. Част от кредиторите ми — онези, които не ми бяха препоръчани нито от теб, нито от моя приятел от Гадес Балб, — са се явили днес пред Пизон и са пожелали той да им предаде държавната ми субсидия.
Крас се облегна на стола си и потърка уморените си очи.
— Ти си наистина човек с късмет, Цезаре. Получаваш провинцията, която искаш, а накрая най-нетърпеливите ти кредитори отиват да се оплакват на братовчед ти. Колко искаш?
— Истината е, че не знам.
— Все трябва да знаеш!
— Това беше въпросът, който забравих да задам на Пизон.
— Типично! Да беше някой друг, щях да те изхвърля в Тибър и да си плюя на късмета, че те познавам. Но някак си усещам, че един ден ти ще бъдеш по-богат от Помпей. Колкото и от високо да те пуснат, все падаш на краката си.
— Трябва да е повече от пет милиона, защото те са изискали цялата сума.
— Двайсет милиона — отговори изведнъж Крас.
— Би ли обяснил?
— Една четвърт от двайсет милиона за тях би била добра печалба, тъй като ти трупаш капитализираща се лихва вече три години. Навярно в началото си наел три милиона.
— Ти и аз, Марк, сме си сбъркали попрището! — засмя се Цезар. — Налага ни се да обикаляме по суша и море половината земя, размахваме орли и знамена пред разни варвари и диваци, мъчим провинциалните плутократи, както децата мъчат малките кученца, създаваме си врагове от същите онези хора, които би трябвало да се радват на управлението ни и накрая дори сме длъжни да се отчитаме пред народа, Сената и хазната. А през същото това време можем спокойно да си трупаме парички тук, в Рим.
— Аз доста съм натрупал в Рим — напомни му Крас.
— Но не даваш заеми срещу лихва.
— Аз съм Лициний Крас все пак!
— Именно.
— Облякъл си се за път. Да не би да заминаваш?
— Засега отивам на Марсово поле. Щом официално приема своя империум, кредиторите нищо не могат да ми сторят. Пизон ще прибере утре сумата от мое име и ще ми я донесе.
— Той кога ще се види пак с кредиторите?
— Вдругиден по обяд.
— Добре. Когато лихварите дойдат пред трибунала, аз ще ги чакам. И не се притеснявай, Цезаре. Много малко от парите ми ще минат в техни ръце. Пизон най-напред ще изчисли общата сума, а аз ще дам гаранции, че ще я възстановиш. Щом знаят, че зад теб е Крас, те ще изчакат.