— Велики, аз съм просто един бивш претор! Ти си героят на нашето време, с теб могат да общуват само някогашни консули, пък и не всички те дори.
— Да, но с теб поне може да се разговаря, Цезаре! Ти си истински войник, не си пълководец, който не мърда от дома си. Когато ти дойде времето, ще знаеш как да посрещнеш смъртта, с покрито лице и покрити крака. Смъртта не ще успее да изложи нищо у теб, което да не е красиво.
— Омир. Колко добре го каза, Велики!
— На изток доста неща прочетох, изобщо четенето ми стана любимо удоволствие. Пък и как иначе, нали бях взел при себе си Теофан от Митилена.
— Той е голям учен.
— Да, това беше по-важната причина да го поканя. Малката подробност, че е по-богат от Крез, не беше от такова значение за мен. Отведох го на Лесбос, направих го римски гражданин на агората в Митилена пред целия народ. След което от негово име освободих Митилена от данъци към Рим. Това се прие много добре от местните.
— Както и би трябвало. Ако не се лъжа, Теофан е близък роднина на Луций Балб от Гадес.
— Майките им са сестри. Ти познаваш Балб, нали?
— Много добре. Запознахме се в Далечна Испания, когато бях квестор.
— Той ми служеше като съгледвач по време на войната със Серторий. Дадох и на него гражданство, както и на племенника му, но тъй като всъщност доста хора направих граждани, нарочно ги разпределих между офицерите си, да не би някой да каже, че превръщам цяла Испания в своя клиентела. На Балб Стария и Балб Младия им се падна някой Корнелий, мисля, че беше Лентул. Ама не е този, когото напоследък наричаме Спинтер. — Помпей весело се засмя. — Много се радвам на подобни удачни прякори! Представяш ли си да те кръстят на актьор, който е известен с това, че винаги е играл второстепенни роли! Това е доста показателно за общественото мнение, не мислиш ли?
— Така е. Назначих Балб Стария за мой префектус фабрум.
Блестящите сини очи на Помпей примигнаха многозначително.
— Хитро!
Цезар си позволи демонстративно да огледа събеседника си.
— Ти изглеждаш доста добре за стар човек, Велики.
— Не съм стар, само на четирийсет и четири — напомни му Помпей и потупа самодоволно плоския си корем.
Наистина изглеждаше прекрасно. От източното слънце кожата му беше потъмняла и почти се сливаше със златистите му коси — гъсти както винаги, за голямо разочарование на Цезар.
— Ще трябва да ми разправиш с пълни подробности какво интересно се е случило в Рим.
— Мислех, че ушите ти вече кънтят от гласовете на големите клюкари.
— Имаш предвид Цицерон? Пфу!
— Мислех, че сте добри приятели.
— Политиците нямат истински приятели — заяви Великия. — Човек използва тези, които му създават най-големи шансове за успех.
— Самата истина — ухили се Цезар. — Разбира се, знаеш какъв номер скроих на Цицерон с Рабирий.
— Забил си му нож в гърба, за което те поздравявам. Иначе щеше да обяснява на цял свят как разобличаването на Катилина е по-голям успех от завоюването на Изтока! От Цицерон има и полза, лошото е, че той смята всички останали за безделници и се обижда, ако другите не му отговарят на хилядите страници писма. Писа ми веднъж миналата година и аз дори намерих време да му драсна собственоръчно няколко реда. И той какво прави, мислиш? Приема го лично, обвинява ме, че съм се отнасял с него студено! Трябва да отиде да управлява някоя провинция, пък да разбере какво означава да си зает. Вместо това се излежава по цял ден в Рим и ни дава съвети на нас, войниците, как да си изпълняваме задачите. В крайна сметка, Цезаре, какво толкова направи той? Държал няколко речи пред Сената и на Форума и накрая изпратил Марк Петрей да смаже Катилина.
— Много точно го каза, Велики.
— Е, след като решиха какво да правят с Клодий, време е да ми насрочат дата за триумфа. Поне веднъж постъпих мъдро и разпуснах войската още в Брундизий. Не могат да ме обвинят, че ги изнудвам, като държа легионите на лагер край града.
— Не разчитай на скорошна дата.
Помпей подскочи на стола си.
— Ъ?
— Добрите люде заговорничат срещу теб — още от деня, когато научиха, че се прибираш. Смятат да отрекат всичко, което си направил: няма да ратифицират договорите, които ти си подписал, няма да признаят за римски граждани хората, които ти си посочил, няма да дадат педя земя на ветераните ти. Подозирам, че част от тактиката им включва да те държат възможно най-дълго време вън от померия. Щом заемеш мястото си в Сената, ти по-лесно ще можеш да реагираш на действията им. Добрите люде разполагат с един забележителен народен трибун в лицето на Фуфий Кален. Подозирам, че той ще наложи вето на всички предложения, които биха те зарадвали.