Както и да е, Атик, Опий и неколцина други отишли при Марк Крас и го помолили да се обърне с петиция към Сената. В петицията се настоявало сключените договори по откупуването на данъците от Изтока да бъдат анулирани и цензорите да сключат нови на основа две трети от първоначалните суми. Е, Крас се съгласи и представи своята петиция. Навярно не е и сънувал, че добрите люде ще решат — и ще успеят — да убедят целия Сенат да отговори с едно твърде „НЕ“. Но точно това се случи. Сенатът твърдо отказа.
Да си призная, в първия момент бях доста доволен; беше такава радост за окото да гледам как Марк Крас буквално се смалява пред очите ни. Колкото и да са му дълги рогата, нашият добър стар вол стоеше като ударен от мълния. Но след това си дадох сметка що за глупав ход бяха сторили добрите люде и престанах да се смея. Изглежда, бяха решили най-сетне да покажат на конниците, че всичко се командва от Сената, че само сенатът може да управлява Рим, а конниците следва да си мълчат. Е, сенаторите могат да се самозалъгват колкото си искат, че управляват Рим, но ние с теб знаем, че не е така. Ако римските делови среди не могат да водят печеливша търговия, Рим е обречен.
След като сенатът произнесе своя отказ по исканията на Марк Крас, публиканите от своя страна отказаха да платят и една сестерция на хазната. Представяш си каква буря настана! Смея да предположа, че публиканите са се надявали по този начин да принудят Сената да се съобрази с исканията им, цензорите да обявят нови търгове и тогава всички участници в предишните ще предложат много по-ниски суми. Но добрите люде контролират Сената, затова и той все така отказва да отмени сключените договори. Намираме се в безизходица.
Крас понесе жесток удар — и пред сенаторите, и пред конниците. Той е бил говорител на конническото съсловие от толкова отдавна, че през ум не му е минавало някой ден да му откажат това, което иска. Особено когато искането му е било напълно коректно и общественополезно.
А кого, мислиш, добрите люде успяха да превърнат в техен говорител в Сената? Не друг, а доскорошния ми шурей Метел Целер! В продължение на години Целер и по-младият му брат Непот бяха мои най-лоялни поддръжници. Но откакто се разведох с Муция, двамата са се превърнали в мои най-заклети врагове. Честно казано, Цезаре, човек ще си помисли, че преди Муция не е имало друг развод в цялата римска история! Освен това имах всички основания да се разведа с нея, нали? Тя ми изневеряваше. Докато аз воювах на Изток, тя прекарваше времето си с Тит Лабиен, мой клиент при това! Как се очакваше да постъпя? Да затворя очи и да се правя, че нищо не знам, само защото Муция е сестра на Целер и Непот? Е, нямаше как да си затворя очите. Но по начина, по който Целер и Непот се държат оттогава насам, излиза, че аз съм изневерявал на жена си! Да се разведа с прескъпата им сестрица? Богове, каква непростима обида!
Оттогава двамата непрекъснато ми създават тревоги. Не знам как са успели, но дори намериха нов съпруг за Муция, с достатъчно знатно потекло и обществено положение, та се внуши на обществото, че тя била онеправданата! И кого мислиш хванаха? Моя квестор Скавър! Тя би могла да му е майка. Е, почти. Скавър е на трийсет и четири, а Муция — на четирийсет и седем. Страхотна двойка! Е, доколкото съм забелязал, двамата ги свързва едно — липсата на интелект. Доколкото съм чувал, Лабиен искал да се ожени за любовницата си, но братята Метели се оказали крайно несговорчиви. И накрая честта се паднала на Марк Скавър, който ме забърка навремето в онази каша с евреите. Носят се слухове, че Муция била бременна, което се превръща в още едно позорно петно върху името ми. Да пукне дано, докато ражда.
Имам си все пак една теория защо добрите люде напоследък се държат толкова глупаво и безотговорно. Заради смъртта на Катул. Щом си отиде той, самозабравилите се сенатори попаднаха в мрежите на Бибул и Катон. Представяш ли си: да умреш само защото не са ти дали най-напред думата по време на заседание! Но Катул точно това направи. И остави цялата фракция в ръцете на Бибул и Катон, които не притежават единствената му положителна черта — способността да направи разлика между враждебното отношение и политическото самоубийство.
Имам и друга теория относно това защо Бибул и Катон се нахвърлиха върху Крас. Катул беше понтифекс и съответно остави празно място в колегията. Луций Ахенобарб, зет на Катон, държеше да го заеме. Но Крас се оказа по-бърз и уреди жреческата длъжност за сина си Марк. Това беше смъртна обида за Ахенобарб, особено след като в колегията няма друг Домиция Ахенобарб. Колко забавно! Между другото аз съм вече авгур. Но не станах по-симпатичен в очите на Катон, Бибул и Ахенобарб! Защото покрай мен Ахенобарб загуби още едни избори, и то за доста кратко време.