Собствените ми планове — да раздам земя на ветераните си, да издействам ратификация на договорите, които сключих на Изток, и така нататък се провалиха. Струваше ми милиони, за да купя консулския стол на Афраний. За съжаление той се оказа много по-добър войник, отколкото политик, но за Цицерон и тези, които му слушат брътвежите, Афраний бил чисто и просто един танцьор. Всичко това, защото на пиршеството по случай встъпването си в длъжност той толкова зле се напи, че накрая влезе с танцова стъпка в храма на Юпитер. Доста неудобно за мен самия, след като всички знаят кой е дал парите за избора му и с каква цел — да имам свой човек, който да контролира Метел Целер. Но Афраний се справя толкова зле, че Целер сам управлява.
Когато през февруари Афраний най-сетне представи моите искания пред Сената, Целер, Катон и Бибул успяха да съсипят всичко. Стигнаха дотам, че за да омаловажат постигнатото от мен на Изток, довлякоха Лукул, който отдавна се е отдал на пълно усамотение и вследствие прекомерната употреба на опиати се е видиотил. Искаше ми се със собствените си ръце да ги удуша! Всеки ден се укорявам, задето постъпих според закона и разпуснах войската си; да не говорим как се излъгах да разпределя плячката още в Азия: Катон все повтаря, че не било моя работа да се разпореждам с плячката без съгласието на хазната, разбирай Сената. Когато му напомних, че изключителният ми империум ме упълномощава да решавам всичко както намеря за добре от името на римския народ, той ме обвини, че съм си издействал извънредния империум по незаконен начин, тъй като гласуването е било проведено в плебейското събрание, а не в народното. Пълна безсмислица, но сенаторите възторжено го аплодираха!
През март всякакви дискусии по моите въпроси бяха прекратени. Катон подложи на гласуване искането си в Сената да не се обсъжда какъвто и да е проблем, докато не се реши спорът около откупуването на данъците, и идиотите го подкрепиха! Макар да знаеха много добре, че именно Катон пречи да се намери решение на спора с данъците! В резултат оттогава досега в Сената не се е обсъждало нищо. Щом Крас повдигне въпрос за спора с откупвачите, Катон се впуска в своите безкрайни празнословия, а сенаторите го гледат в устата!
Ей това съвсем не мога да го разбера, Цезаре. Какво изобщо е постигнал Катон през живота си? Той е само на трийсет и четири години, досега не е заемал никакъв висш държавен пост, като оратор е жалък, всички знаят, че е жалък позьор, но по неясни причини назначените отци са приели за свята истина, че от Катон по-неподкупен човек на света няма, следователно дайте да му се възхищаваме. Толкова ли не разбират, че при наличието на Катоновата интелектуална немощ неподкупността води до трагични резултати! Колкото до Бибул, и за него разправят, че е неподкупен. Двамата все повтарят, че били заклети врагове на всеки, който стърчи над останалите. Похвална цел. Като изключим очевидния факт, че някои хора стърчат над останалите просто защото са по-способни. Ако всички е трябвало да бъдем равни, щяхме да бъдем и създадени еднакво. Но ние не сме еднакви и това е факт, с който всеки би трябвало да се съобразява.
Накъдето и да се обърна, Цезаре, ме лаят кучешките физиономии на политическите ми противници. Толкова ли не могат да проумеят глупаците, че армията ми може да е разпусната, но войниците ми се намират в Италия? Ако ги призова, те ще се втурнат да ми помагат. Пак ти повтарям, много се изкушавам да ги повикам. Завладях Изтока, удвоих приходите на римската хазна, постигнах всичко както си е по реда. Защо тогава всички са срещу мен?
Както и да е, стига съм се оплаквал. Всъщност ти пиша заради проблемите, които очакват теб.
Всичко започна с твоите главозамайващи доклади, които засипваха ден след ден Сената: чудесно проведен поход срещу лузитаните и калаиците, планини от злато и съкровища, целесъобразно усвояване на провинциалните данъци и установяване на обществен мир, увеличен десетократно добив на сребро, олово и желязо, облекчения за градовете, които навремето Метел Пий наказа — добрите люде навярно са прахосали цяло състояние по шпиони, които да те хванат в лъжа. Но засега поне не са успели да те уличат в нищо, а ако се вярва на хорските приказки, няма и да успеят. Не само ти, но и никой около теб не може да бъде упрекнат в превишаване на правомощията; напротив, жителите на Далечна Испания редовно изпращат благодарствени писма, задето законът наказва виновните и възмездява невинните. Старият Мамерк Принцепс Сенатус — между другото той не е добре със здравето напоследък — се изказа пред Сената в смисъл, че твоето управление на провинцията трябва да служи като образец, а добрите люде дори не можаха да му възразят. Така още повече ги заболя!