Жените на Цезар

Всички в Рим знаят, че ти ще бъдеш първият консул. Дори ако забравим, че и досега винаги си печелил най-много гласове, напоследък популярността ти неимоверно се увеличи. Марк Крас обикаля осемнайсетте центурии и обещава, че още щом седнеш на консулския стол, веднага ще разрешиш проблема с данъците. От което заключавам, че Крас отсега разчита на твоите услуги за в бъдеще — и е сигурен, че ще ги получи.

Е, и аз имам нужда от услугите ти, Цезаре. И то в по-голяма степен от Марк Крас! Той е заложил единствено името си, докато на мен са ми нужни земи за ветераните и ратификация на договорите, които сключих на Изток.

Разбира се, има голяма вероятност вече да си поел по пътя към дома — Цицерон например е убеден в това, — но нещо ми подсказва, че си като мен: решен да останеш на място до последния момент.

Добрите люде току-що нанесоха своя голям удар, Цезаре, и пак се показаха доста хитри и изобретателни. Всички кандидати за консулския пост трябва да обявят своето желание най-късно до юнските нони, нищо че изборите ще се проведат според обичая пет дни преди квинктилските иди. Целер, Гай Пизон, Бибул (който самият е кандидат за консулство, но си стои на сигурно в Рим; доста си приличат с Цицерон — и двамата не изгарят от желание да рискуват здравето си в някоя далечна провинция) и останалите подкрепиха Катон, когато прокара своя Сенат консулт, определящ срока за представяне на кандидатурите; повече от четирийсет дни преди изборите, вместо традиционните двайсет и пет.

Някой им е прошепнал, че ти пътуваш със скоростта на вятъра, защото прибягнаха и до още една уловка — ако случайно се явиш в Рим преди юнските нони, Целер пожела от Сената отсега да насрочи дата за твоя триумф. Не скъпеше хвалебствия за това, каква чудесна работа си свършил като провинциален управител. След което предложи да проведеш своя заслужен триумф на юнските иди! Всички намериха идеята за превъзходна, затова предложението мина без проблеми. Да, очаква се ти да триумфираш осем дни след крайния срок за кандидатиране за изборите. Чудесно, нали?

Затова, Цезаре, ако все пак се добереш в Рим преди юнските нони, ще трябва да помолиш Сената да ти позволи да се явиш на изборите задочно. Не можеш да прекосиш померия, за да предложиш лично кандидатурата си, защото така все едно се отказваш от империума си и съответно няма да можеш да проведеш триумфа си. Нека допълня, че Целер изрично напомни на сенаторите закона на Цицерон, според който на кандидатите за консулство се забранява да участват в изборите задочно. Любезно предупреждение според мен на добрите люде, че няма да уважат молбата ти да се кандидатираш „ин абсенция“. Хванали са те за топките, както ти сам се изрази навремето, а следователно са ме хванали и мен. Ще се постарая да разубедя овцете в Сената — ама те защо изобщо слушат хора, които не могат с нищо да се похвалят — да ти позволят да се кандидатираш задочно. Доколкото знам, Крас, Мамерк Лепид и мнозина други имат същите намерения.

Най-важното е да пристигнеш в Рим преди юнските нони. Богове, дали ще успееш, дори ветровете да отведат моя кораб възможно най-бързо до Гадес? Надявам се вече да се намираш някъде по Домициевия път, пратил съм и сухопътен куриер, който да те пресрещне, в случай че вече си тръгнал.

Трябва да успееш, Цезаре! Имам жестока нужда от помощта ти, дори не ме е срам да си го призная. Навремето успя да ме измъкнеш от една изключителна заплетена ситуация, без да нарушаваме закона. Това, което имам предвид, е, че ако не успееш този път да ми помогнеш навреме, ще се наложи да събера войниците си. Не искам да се стига дотам. Ако го допусна, историята ще ме запомни като втори Сула, а погледни как всички в днешно време го ненавиждат. Никак не е приятно хората да те мразят, нищо че Сула точно от това никога не се е притеснявал.