— Тогава се налага да ти осигурим триумф. Горе главата, Марк. Сега седни и изпий една чаша от най-доброто вино на Миниций, след това ще вечеряме. Като гребе по дванайсет часа на денонощие дванайсет дни поред, човек огладнява.
— Току-виж наистина убия Катон! — заключи Крас, преди да седне.
— Както постоянно го повтарям, защото никой не ще да ме чуе, смъртта не е подходящо наказание дори за Катон. Смъртта те лишава от най-голямата победа: да знаеш, че врагът ти осъзнава своето поражение. На мен ми е забавно да се съревновавам с хора като Катон и Бибул, нали съм сигурен, че никога не ще успеят да спечелят?
— Откъде си толкова сигурен?
— Много просто — погледна го учуден Цезар. — Те просто не искат победата толкова горещо, колкото я искам аз.
Крас притеснено поде друга тема:
— Имам да ти казвам и нещо не чак толкова важно, но може би ти ще погледнеш другояче на въпроса.
— Какво е то?
— По-късно. Ние тук си говорим, все едно твоят приятел изобщо не съществува.
— Богове! Балбе, извини ме! — забеляза пропуска си Цезар. — Ела да те запозная с един плутократ, който цени парите дори повече от теб. Луций Корнелий Балб Стария, а това е Марк Лициний Крас.
По начина, по който двамата си стиснаха ръцете, прецени Цезар, личеше, че се смятат за абсолютно равни един на друг. Той не можеше да проумее радостта от това да правиш пари, но двамата му събеседници със сигурност можеха заедно да купят и продадат цяла Испания за броени часове. Колко бяха радостни и двамата, че най-после се срещат. Нищо чудно, че още не се бяха засичали. Красовите премеждия в Испания бяха от времето, когато още никой не знаеше за Балб. А пък самият Балб за пръв път идваше в Рим, нищо че Цезар се надяваше приятелят му да се настани за постоянно тук.
Тримата вечеряха в приповдигнато настроение, защото както се оказа, веднъж събуден от своята спокойна дрямка, Крас трудно се успокояваше и, общо взето, се оказваше доста приказлив. Едва след като отнесоха чиниите и светнаха маслените лампи, той се върна на темата, която искаше да засегне в началото.
— Имам да ти казвам нещо, Цезаре, ама няма да ти хареса.
— И какво искаш да ми кажеш.
— Непот направи кратко изказване пред Сената по повод твоето прошение.
— И не се е произнесъл в моя подкрепа.
— Ни най-малко — съгласи се Крас, но не продължи нататък.
— И какво точно каза? Хайде, Марк, сигурно не е чак толкова страшно!
— Страшно е.
— Значи наистина се налага да ми го кажеш.
— Заяви, че нямало никога да прави услуги на всеизвестни хомосексуалисти като теб. Това беше най-любезната фраза от всички. Познаваш Непот. Нататък продължи в доста по-образен стил, като не пропусна да спомене и цар Никомед Витински. — Крас отново се спря, но тъй като Цезар не продума, продължи: — Афраний заповяда на писарите да изтрият думите от протокола и забрани на Непот да посещава заседанията на Сената, на които той е председател. В интерес на истината се справи доста хладнокръвно със ситуацията.
Цезар не гледаше нито Крас, нито Балб, а и светлината беше недостатъчна, за да прочетат погледа му. Не направи жест, не издаде с нищо тревога или възмущение. Но защо ли на двамата му приятели им се стори, че в стаята захладнява?
Настъпи кратко мълчание, после Цезар каза:
— Непот е постъпил глупаво. Би помогнал повече на добрите люде, ако присъства в Сената, вместо да стои като изритан пес отвън. Сигурно са го приели във вътрешния кръг на добрите люде и най-вероятно са доста близки с Бибул. От доста време чакам някой да припомни тази мръсотия. Преди двайсет години Бибул не спираше да я повтаря, но сякаш случаят беше забравен. — Цезар се усмихна невесело. — Приятели, моите очаквания са, че предстоящите избори ще се съпровождат с големи мръсотии.
— Думите не бяха приети много добре от Сената — успокои го Крас. — Такова мълчание настъпи, че муха да беше бръмнала, щеше да се чуе. Непот трябва да е разбрал, че с тия думи навреди повече на себе си, отколкото на теб, защото когато Афраний го изгони от заседанието, не се сдържа и наруга и него — с онази, старата приказка за „Авловия син“…
— Много съм разочарован от Непот.
— Нищо чудно той самият да има определени слабости в тази насока — промърмори Крас. — Навремето беше много забавно да го слушаме, но сега като си помисля как се държеше като народен трибун в плебейското събрание, се сещам за трептящите му мигли и въздушните целувки, които пращаше на мъжаги като Терм.