— Което обаче няма никакво значение — възрази Цезар и стана. — Непот засегна честта ми, а това означава, че аз трябва да отнема неговата.
Цезар изпрати Крас до вратата, а щом се върна, завари Балб да си бърше сълзите.
— Как може да се трогваш от такива дреболии като глупостта на Непот? — укори го Цезар.
— Знам, че много те боли.
— Да, така е — въздъхна той. — Боли, Балбе, но няма как да го призная в присъствието на римски благородник. Поне да беше истина, тогава щеше да е друго. Но тази клюка е пълна измислица. А в Рим е доста неприятно да те обвинят в хомосексуализъм. Гражданското ти достойнство е силно накърнено.
— Мисля, че римляните не са прави в това отношение — възрази Балб.
— В интерес на истината и аз така мисля. Но това няма връзка с въпроса. За нас важни са традициите, натрупвани от поколенията. По една или друга причина на хомосексуализма се гледа с лошо око. Защо, мислиш, преди двеста година в Рим са посрещали всичко гръцко на нож?
— Но сигурно и в Рим ги има.
— Има ги, и то с лопата да ги ринеш, Балб, пък и не само сред хората, които са далеч от властта. Катон Цензор го разправял същото за Сципион Африкански, а за Сула се знаеше със сигурност. Но няма значение! Ако в живота нямаше неприятности, нямаше да е интересен!
Пръв консул и отговарящ по провеждането на изборите, Квинт Цецилий Метел Целер беше разпънал масата си на Форума в близост до трибунала на градския претор и се занимаваше с множеството кандидатури на граждани, желаещи да се явят на избори за претори или консули. Задълженията му включваха и другите две изборни процедури, които предстояха през квинктил, като именно това беше изтъкнал Катон като довод, когато предложи крайния срок за консулските избори да се изтегли напред. Така, разправяше Катон, отговарящият по провеждането на изборите щял да е в състояние да положи нужните грижи на куриатните кандидати, а след това на спокойствие да се занимава с изборите в народното и плебейското събрание.
Когато човек се явява пред списъците с кандидатите, той задължително облича така наречената тога кандида, ослепително бяла дреха, която се оставяше за целта да престоява с дни на лятното слънце и накрая се търкаше с тебешир. Кандидатът се придружаваше задължително от всички свои клиенти и приятели и колкото по-знатни хора имаше сред тях, толкова по-добре. Кандидатите, които нямаха добра памет, си наемаха специален помощник, номенклатор, който му шепнеше в ухото името на всеки срещнат на площада; напоследък обаче номенклаторите бяха обявени извън закона и се стигаше до конфузни ситуации.
Мъдрият кандидат се въоръжаваше с търпение и грижливо изчакваше всеки, който желае да поговори с него или да му се оплаче, независимо дали въпросният човек е от разговорливите или не. Ако случайно кандидатът срещнеше на улицата майка с малко дете, задължително се усмихваше на майката и целуваше бебето — жените не гласуваха, разбира се, но винаги можеха да убедят съпрузите си да го подкрепят. Кандидатът шумно се смееше, когато това се очакваше от него, плачеше неудържимо, щом му разказваха тъжна история, придаваше си замислен и загрижен вид, когато някой засегнеше в негово присъствие сериозен проблем; но в никакъв случай не си позволяваше да изглежда отегчен или безучастен, освен това внимаваше да не каже неподходяща дума в присъствието на неподходящ човек. Толкова често стискаше ръцете на съгражданите си, че всяка вечер му се налагаше да кисне ръката си в студена вода, за да се отпусне. Убеждаваше приятелите си с по-голяма ораторска дарба да се качат на рострата или пред храма на Кастор, та да се обърнат към минувачите по Форума и да им обяснят какъв страхотен човек е техният другар, що за стълб на обществения морал е, колко поколения видни личности са били негови предци и колко жалки, нечестни и непочтени, корумпирани, лишени от патриотизъм, подли, сексуално извратени, рибоядни, садистични, прелюбодействащи с роднини и гадини, мързеливи, ядливи и свадливи са всички негови съперници. Кандидатът обещаваше всичко на всеки, дори ако обещанията са неизпълними.
На таблиците с римските закони бяха записани не един и два, които да ограничат възможностите му: кандидатът вече нямаше право да си наема номенклатор, не можеше да организира гладиаторски игри, беше в положение да забавлява единствено най-близките си приятели и роднини, в никакъв случай не би следвало да раздава подаръци и не биваше да предлага подкупи. В крайна сметка някои от нарушенията на всички тези закони (като например на наемането на номенклатор) се подминаваха с усмивка, а гладиаторските игри и пищните банкети бяха забравени, не на последно място, за да се спестят повече пари за деня на щедрото раздаване на подкупи.