В резултат тази година за участие в изборите се записаха само четирима души, а от тях само двама бяха, представители на аристокрацията — Цезар и Бибул. Другите двама бяха нови лица, а и само единият заслужаваше внимание — Луций Лукцей, известен адвокат и верен поддръжник на Помпей. Разбира се, Лукцей щеше да разчита на подкупи, опрян на големите богатства на Помпей, а и на своите собствени. Лукцей беше в състояние да покрие обичайния размер на вноските за подкупи, но в това се заключаваха и всичките му шансове. Бибул принадлежеше към клана на Калпурниите, зад него стояха всички добри люде, а и той имаше с какво да купува гласове.
Цезар прекоси померия още при зазоряване.
Придружен единствено от Балб, той пое по Вия Лата, изкачи Хълма на лихварите, влезе в града през Фонтиналската порта и се озова на Форума от страната на Лаутумиите и Базилика Порция. Метел Целер беше изненадан в гръб, защото беше обърнал масата си към храма на Кастор и колкото и да се взираше в орела, кацнал на покрива насреща, нямаше как да види Цезар, дошъл от другата посока.
— Интересно знамение — рече Цезар, имайки предвид орела.
Целер ахна, задави се от вълнение и изведнъж прибра книжата си на купчина.
— Закъсня — извика и скочи на крака. — Затворих!
— Хайде сега, Целере, не можеш да пренебрегваш закона. Дошъл съм да заявя желанието си да участвам в изборите за консул и съм спазил срока, който е юнските нони. Днес твоята служба работи, така е пожелал сенатът. Ето ме, идвам и те заварвам в работна обстановка. Следователно си длъжен да приемеш кандидатурата ми. Не съществува никаква пречка.
Изведнъж Форумът се оказа пълен с народ. Присъстваха всички клиенти на Цезар, а с тях и един човек, който не беше клиент, затова пък беше достатъчно влиятелен, за да отваря всички врати пред себе си. Марк Крас демонстративно се приближи до Цезар и застана до покритото му с бляскавата тога ляво рамо.
— Някакъв проблем ли има, Цезаре? — попита той.
— Не и доколкото аз знам. Какво ще кажеш, Квинт Целер?
— Ти още не си предал на хазната отчета за финансовата година в провинцията си.
— Напротив, Квинт Целер, предал съм го. Книжата са пристигнали в хазната вчера сутринта, придружени от указания да бъдат разгледани незабавно. Искаш ли да се разходим заедно до храма на Сатурн, за да проверим дали са открити несъответствия?
— Приемам кандидатурата ти за консул — отстъпи Целер и се надвеси над Цезар. — Глупак си ти! Да се откажеш от триумфа си и заради какво? За да се вържеш пак за Бибул, който непрекъснато ще ти пречи. Трябваше да дочакаш следващите избори.
— До следващите избори Рим няма да го има, ако оставим Бибул да си разиграва коня. Не, не се изразих правилно. Ако оставим Бибул да стои със скръстени ръце и да налага забрани. Така е по-точно казано.
— Той наистина ще забранява всичко, ако си негов старши колега!
— Нека се опита!
Цезар обърна гръб на Целер, прегърна Крас и двамата се насочиха към тържествуващата и едновременно с това плачеща тълпа. Римляните се чудеха дали да страдат за пропуснатия триумф, или да се радват, задето Цезар се е върнал при тях в града.
Целер наблюдава прочувственото посрещане и накрая даде знак на помощниците си да събират всичко.
— Вече наистина затварям — рече той и се изправи. — Ликтори, към къщата на Марк Калпурний Бибул, и поне веднъж вървете бързо!
Тъй като бяха нони и нямаше насрочено заседание на Сената, Бибул си беше вкъщи, за да посрещне лично Целер.
— Познай кой току-що се кандидатира за консул! — процеди през зъби действащият консул, щом го въведоха в кабинета на Бибул.
Кокалестото лице с оголеното чело на домакина му пребледня.
— Шегуваш се!
— Ни най-малко — поклати глава Целер и се намести на близкия стол. По лицето му се изписа гримаса на неудовлетворение заради другия посетител, който вече беше седнал на почетното място: Метел Сципион. Как пък се случи точно днес да се засече с този вечно мрачен глупак и песимист. — Цезар пресече померия и се отказа от империума си.
— Но той трябваше да триумфира след броени дни!
— Казвах ви аз — намеси се Метел Сципион, — в края на краищата пак ще излезе победител. И знаете ли защо винаги така става? Защото той не губи време да обмисля цената на това, което върши. Той не разсъждава като нас. Никой от нас не би се отказал от триумфа си, когато изборите за консули се провеждат всяка година.