— Знаех си, че имам още нещо да ти кажа. Сервилия искала да те види — обади се Аврелия.
Но Цезар се сблъска по-напред със самия Брут; младежът дойде да види Юлия точно в мига, в който четиримата ставаха от масата.
Уви! Времето не беше помогнало с нищо на бедния Брут. Беше все тъй непохватен, едва-едва стисна ръката на Цезар и както преди не знаеше къде да дене погледа си. Той винаги се дразнеше от хора, които не гледат събеседника си в очите, за него това беше израз на слаб характер. Жестокото акне на Брут сякаш се беше възпалило още повече, нищо че вече беше на двайсет и три години. Нищо чудно, че предпочиташе да се изявява в литературата. Да не беше толкова богат и да не беше от знатно потекло, никой не би го взел насериозно.
Очевидно обаче Брут все така обичаше Юлия. Нежен, любезен, верен, привързан. Погледът му се изпълваше с топлина, щом я видеше, хващаше я за ръката, сякаш се страхуваше да не се счупи. Цезар нямаше защо да се тревожи дали младежът не си е пробвал късмета преждевременно. Брут със сигурност щеше да изчака деня на сватбата. Изведнъж му хрумна, че Брут наистина ще чака до деня на сватбата, че досега не е имал никакви интимни преживявания. Което означаваше, че бракът ще се отрази доста силно на личността му. Бедният Брут. Съдбата не се оказваше благосклонна към него, след като му бе отредила за майка харпията Сервилия. Цезар се запита как ли Юлия ще се оправя със свекърва си. Дали и нея нямаше да прегризе безмилостната харпия, свикнала всички да й се подчиняват?
Срещна се с харпията привечер на другия ден, в самостоятелното си жилище на Вик Патриции. Тя беше на четирийсет и пет, но не й личеше.
Цезар очакваше в леглото да хвърчат искри, но вместо това тя го дари с леностни наслади и той безсилен потъна като насред плетеница от всевъзможни усещания, за да изпадне в бездиханна отмала. Когато се запознаваха, Цезар беше в състояние да запази ерекцията си с часове, без да достигне оргазъм, но с времето трябваше да го признае, че Сервилия го надмина. Колкото по-дълго време бяха заедно, толкова по-трудно ставаше на Цезар да й устоява. Друга възможност нямаше, освен да крие чувствата си от нея. На Сервилия не биваше да й се поднасят сведения, от които би могла да се възползва!
— Чувам, че откакто си пресякъл померия и си обявил кандидатурата си, добрите люде са установили военен режим — сподели Сервилия, докато двамата се излежаваха във ваната.
— Едва ли си очаквала друго.
— Не, разбира се. Но смъртта на Катул им подейства като пружина. Бибул и Катон заедно съчетават две качества, които вече няма кой да ги разубеди да не използват — едното е да изкарат всяко най-гнусно деяние проява на висша добродетел, другото е да си затворят очите за всякакви последствия от неразумните си действия. Катул беше зъл човек, защото беше дребнав като баща: си, но и това е естествено, след като майка ти се казва Домиция. Докато баба му беше Попилия, далеч по-благородна фамилия. Но Катул все пак имаше известна представа как трябва да се държи истинският римски благородник, пък и понякога успяваше да предугади ужасните последици от тактиката на добрите люде. Затова нека те предупредя, Цезаре, смъртта на Катул е голямо нещастие за теб.
— И Великия спомена, че смъртта на Катул променила нещата. Аз нямам нужда от напътствия, Сервилия, но ми е интересно да чуя мнението ти. Какво би очаквала от мен да сторя, за да противостоя на добрите люде?
— Мисля, че е време да признаеш пред себе си, че не можеш да спечелиш, ако нямаш могъщи приятели. Досега, Цезаре, си се сражавал винаги сам. От днес ще трябва да се обединиш с други като теб. Лагерът ти е много тесен, разшири го.
— Как? Или по-точно: с кого?
— Марк Крас има нужда от теб, за да спасиш реномето му сред публиканите. Атик не е чак такъв глупак, че да се обвърже за вечни времена с Цицерон. Макар да има слабост към него, държи повече на търговията. Атик не търси вече печалбата, на него му се иска да има власт. Може би си щастливец, задето не гледа на властта като на обвързване с политиката, иначе щеше да имаш сериозна конкуренция в негово лице. Гай Опий е най-големият от всички римски банкери. А ти вече имаш при себе си Балб, най-великия от всички банкери изобщо. Ще намериш начин да привлечеш и Опий. Покрай Юлия Брут е на твое разположение.
Беше се излегнала така, че прелестните й гърди нежно се поклащаха над водата, косата й беше вдигната на кок, за да не се намокри, а черните й очи гледаха замечтано, сякаш се опитваха да надникнат в дълбините на собствената й душа.