— Ами Помпей? — попита лениво Цезар.
Сервилия се скова.
— Не, Цезаре, не. Не и с пиценския касапин! Той не разбира как работи римската машина, никога не го е разбирал, няма и да го разбере. За добро или за лошо притежава огромна сила. Но той не е римлянин! Ако беше истински римлянин, никога нямаше да си позволи онова, което стори на Сената, преди да стане консул. Той е лишен от ловкост и правилна ориентация, липсва му вътрешното убеждение, че е непобедим. Помпей си въобразява, че ни управлява, и че законите са били измислени само за да може той да ги нарушава. Но в същото време търси всеобщото одобрение и се разкъсва от противоречиви желания. Иска до смъртта си да остане пръв сред римляните, но просто не знае как да го осъществи.
— Вярно е, че не постъпи много мъдро при развода си с Муция Терция.
— Според мен е виновна самата Муция — отговори Сервилия. — Хората май забравят тя коя е. Дъщеря на Сцевола, любимата племенница на Крас Оратор. Само на някой селяк като Помпей ще му хрумне да я заключи в провинциалния си замък, на триста километра от Рим, където да прекара живота си. Тя и затова му изневери със селяндур като Лабиен, макар че би предпочела да е с теб.
— Това винаги съм го знаел.
— Знаели са го и братята й. Затова са й повярвали.
— Аха! И аз това си помислих.
— Скавър обаче й подхожда.
— Значи мислиш, че трябва да стоя далеч от Помпей?
— Да, и хиляда пъти бих ти го повторила! Той не може да играе играта, защото не й знае правилата.
— Сула навремето го командваше.
— Но и той командваше Сула. Това не го забравяй никога, Цезаре.
— Права си, командваше го. Но Сула имаше нужда от него и затова го търпеше.
— Толкова по-зле за Сула — изсумтя презрително Сервилия.
Луций Флавий отнесе Помпеевия законопроект за земята пред плебейското събрание, колкото да стане ясно, че няма шансове да мине. В Кладенеца на комициите се беше настанил самият консул Целер, който упорито противоречеше на оратора и не му позволяваше дори да се изкаже. Споровете им преминаха в чисто заяждане и накрая бедният Флавий се видя принуден да се възползва от правото си на неприкосновеност и да прати консула под охрана в Лаутумиите. От килията си Целер свика заседание на Сената, а когато Флавий застана пред вратата на тъмницата, за да не мине никой, Целер заповяда да се съборят стените и лично ръководеше акцията. Нищо не му пречеше просто да се махне от килията, която и без това не се заключваше, но консулът предпочете да докаже на Луций Флавий как се спазва законът и демонстративно продължи да изпълнява своите управленски функции, без да напуска затвора. Огорчен и обиден, Помпей нямаше друг избор, освен лично да се скара на трибуна си. Най-накрая Флавий разреши Целер да напусне ареста и повече не се показа в плебейското събрание. Нямаше дори кой да подложи законопроекта на гласуване.
Междувременно предизборната борба ставаше все по-динамична, при това при забележителен обществен интерес заради сензационното завръщане на Цезар. По една или друга причина отсъствията на Цезар създаваха впечатлението, че без него животът в Рим е скучен. Щом се освободеше рострата или площадката пред храма на Кастор, мястото мигом се заемаше от младия Курион, който очевидно си бе поставил за цел да замести Метел Непот като най-злъчен Цезаров критик (самият Непот беше заминал за Испания). Приказката за цар Никомед, различни версии, всеки път с някое оригинално нововъведение. Но както сподели Цицерон пред Помпей:
— Ако някой от двамата е женствен, това е със сигурност Курион. Той беше любимец на Катилина, а може би и просто любим.
— Аз пък си мислех, че принадлежи на Публий Клодий — учуди се Помпей, който трудно следеше сложните интимни взаимоотношения, съпътстващи политическия и обществения живот.
Цицерон потръпна при споменаването на омразното име.
— Курион принадлежи най-напред на самия себе си.
— Ти стараеш ли се в полза на кандидатурата на Лукцей?
— Разбира се! — отговори надменно той.
Заради Теренция Публий Клодий се превръщаше във все по-жесток и опасен враг. Откъде им идва на жените това желание да тровят живота на мъжете си? Ако го беше оставила на мира, Цицерон вероятно нямаше да свидетелства против обвиняемия, когато дванайсет месеца по-рано на делото за Клодиевото богохулство най-после се даде ход. Защото Клодий си измисли, че на празника на Бона Дея се е намирал в Интерамна и дори доведе със себе си няколко свидетели, на които можеше да се вярва. Но Теренция беше на друго мнение.