— Как ще се оправиш с Цицерон, ако ти стане противник?
— Е, още не съм казал на Публий Клодий, но вече съм издействал разрешение от жреческите колегии, което признава плебейския му статут.
— Целер не беше ли против? Той не позволи на Клодий да се кандидатира за народен трибун.
— И беше прав тогава. Целер е чудесен юрист. Но колкото до това, какъв точно иска да бъде Клодий, Целер пукната пара не дава. Какво го вълнува него? Човекът, който е застанал пръв в списъка за отмъщения, е Цицерон, а той нито е обвързан с Целер, нито има влияние в жреческите колегии. Нищо чак толкова осъдително няма в желанието на един патриций да се пише плебей. Длъжността на трибуна е привличала не един и двама склонни да бъдат демагози, а Клодий със сигурност е сред тях.
— А ти защо още не си казал на Клодий, че си му издействал разрешението?
— Не съм сигурен дали изобщо ще му го кажа. Той не е сигурен. Но ако се наложи да се оправям по грубия начин с Цицерон, ще пусна срещу него Клодий. — Цезар се протегна и се прозя. — Ох, колко съм уморен! Юлия дали е тук?
— Не, поканена е на момичешка вечеря и тъй като домакиня е Сервилия, позволих й да преспи там. Момичета на нейната възраст имат право да останат повече време една с друга.
— Тя навършва седемнайсет на януарските нони. Ех, майко, как лети времето! Вече десет години, откакто я няма майка й.
— Няма е, но не сме я забравили — с тъга изрече Аврелия.
— Не, няма да я забравим никога.
Настъпи мълчание, сякаш да се насладят на уюта и спокойствието на дома. Щом като не можеше да му досажда заради парични дългове, Аврелия беше много приятна компания, мислеше си синът й.
Внезапно тя се покашля и го погледна.
— Цезаре, онзи ден влязох в стаята на Юлия, за да прегледам дрехите й. Тъй като навършва седемнайсет, редно би било да й подаря дрехи. За теб ще са накитите, предлагам да са обици и огърлица от злато без диаманти. Но аз ще й подаря дрехи. Знам, че би трябвало самата тя да изтъче плата и да си ги ушие — аз навремето така правех, — но Юлия предпочита книгите пред стана. Още преди години се отказах да я мъча. Колкото пъти се опитваше да измайстори нещо, все излизаше ужасно.
— Майко, накъде биеш? Пукната пара не давам с какво се занимава Юлия, стига да не е под достойнството й.
Вместо да му отговори, Аврелия стана от мястото си.
— Почакай — нареди тя и излезе за малко.
Цезар я чу как се качва по стълбите на горния етаж, след това настъпи кратка тишина и накрая отново се чуха стъпките й. Влезе с двете ръце скрити зад гърба и победоносно остави някакъв тежък предмет на масата.
Цезар беше като гръмнат: пред него стоеше малък бюст на Помпей. Доста по-качествена изработка от онези, които бе виждал по пазарите, но все пак беше от гипс, част от голяма партида. Приликата беше по-голяма, освен това майсторът се беше постарал при оцветяването.
— Намерих я скрита между детските й дрехи в един сандък, за който е предполагала, че никой не би се сетил да претърсва. То и аз не бих ровила там, ако не ми беше хрумнало, че в Субура е пълно с момиченца, които с радост биха доизносили старите дрехи на Юлия. Ние винаги сме се старали да не я глезим, затова тя е свикнала да носи дълго едни и същи дрехи, за разлика от Юния, която всеки ден има с какво ново да се похвали. И все пак не сме допускали дъщеря ни да се облича с дрипи. Както и да е, рекох си да опразня сандъка със старите дрехи и да пратя Кардикса в Субура. Но като видях това, се разубедих.
— Тя колко пари получава, майко? — заинтересува се Цезар. Пое бюста на Помпей, повъртя го между дланите си и хитро му се усмихна; мислеше си за момичетата, които се тълпяха около сергиите и шумно въздишаха по прескъпоценните бюстове.
— Много малко, както сме се разбрали още навремето.
— Според теб това колко струва?
— Най-малко сто сестерции.
— Да, мисля, че е нещо такова. Значи тя е пестила, за да си го купи.
— Така трябва да е сторила.
— И какво следва да заключим?
— Че има слабост към Помпей, както повечето момичета в нейните среди. Предполагам, че точно в този момент десетина девойки са се скупчили около някое подобно изображение на все същия човек и заедно с Юлия стенат и въздишат, докато Сервилия се прави на заспала, а Брут се труди над поредното си резюме.