— За човек, който цял живот е спазвал коректния тон, майко, ти си доста осведомена за хорското държание.
— Това, че съм била достатъчно умна, за да не върша глупости, не означава, че съм неспособна да отлича глупостта у другите — сопна се Аврелия.
— И защо си решила да ми покажеш това?
— Ами. — Тя седна отново. — Като цяло трябва да отбележа, че Юлия не е глупава. Все пак аз съм й баба! Когато намерих това — посочи тя бюста, — си дадох сметка, че е време да погледнем на Юлия от друга гледна точка. Ние сякаш забравяме, че тя е пораснала. Догодина ще навърши осемнайсет и ще се омъжи за Брут. Обаче аз съм против сватбата.
— Защо?
— Юлия не го обича.
— Любовта не влиза в брачните договори, майко — напомни й Цезар.
— Знам, пък и не съм склонна да бъда сантиментална. Ти не познаваш добре Юлия. Виждаш я често, но пред теб тя показва лице различно от това, което знам аз. Юлия те обожава. Ако поискаш от нея да си прободе сърцето, вероятно ще го стори.
— Пепел ти на устата! — смути се от думите й Цезар.
— Не, говоря сериозно. Като знам как разсъждава Юлия, ако ти наистина я помолиш, тя би решила, че смъртта й е необходима за твоята кариера. Тя е все едно Ифигения в Авлида. Ако смъртта й би дала тласък на твоите платна, би се втурнала към нея, без дори да се замисли за себе си. И точно това — подчерта Аврелия — обяснява поведението й спрямо Брут. Убедена съм. Юлия ще стори всичко, за да ти угоди, би била готова да прекара петдесет години под един покрив с Брут, само той да е жив и здрав. Но няма да е щастлива съпруга.
— Е, това не бих могъл да го понеса! — възкликна Цезар и остави бюста на масата.
— Не съм и мислила противното.
— Никога дума не е споменавала.
— Няма и да спомене. Брут е наследник на баснословно богата фамилия. Юлия знае, че ако се омъжи за него, ще закрепи твоето обществено положение.
— Ще говоря с нея още утре — обеща Цезар.
— Не, да не си посмял. Тя ще реши, че си усетил нежеланието й, и ще се чуди как да те убеди в противното.
— Тогава какво да направя?
Аврелия хитро се усмихна и каза:
— Да поканим Помпей на вечеря.
Цезар беше объркан. На Аврелия й се стори, че отново го вижда като малко момче. Накрая Цезар се засмя.
— Майко, майко — рече той, — какво щях да правя без теб? Юлия и Великия? Мислиш ли, че е възможно? Толкова се чудих как да го обвържа трайно с моята кауза, но дори не се бях сетил за подобна възможност! Права си, не забелязваме как децата ни растат. Аз имах някакви смътни подозрения, преди да се прибера, но тук заварих Брут и реших, че всичко е наред.
— Евентуален брак би имал смисъл само ако са влюбени — посъветва го Аврелия. — Затова не прибързвай и не се издавай пред двамата какво очакваш от запознанството им.
— Няма, разбира се, че няма. Кога предлагаш да го поканя?
— Изчакай първо да се уреди въпросът с поземления закон. И не му давай зор, дори след като се запознаят.
— Тя е красива, тя е млада, тя е Юлия. Великия ще я поиска още щом свършим с вечерята.
Но Аврелия поклати глава.
— Великия нищо няма да поиска.
— Защо?
— Беше ми го казал още Сула навремето: Помпей се страхува да поиска ръката на принцесата. А Юлия, синко, е принцеса. Най-голямата аристократка в цял Рим. Една чуждоземска царица не би могла да се сравнява с нея в очите на Помпей. Затова и той няма да я поиска от страх да не му откажеш. Това бяха думите на Сула: Помпей по-скоро ще си остане ерген, отколкото да рискува някой да му откаже. Затова той стои и чака някой баща на принцеса сам да му я предложи. Ти ще трябва да направиш първата стъпка, Цезаре. Но нека Помпей първо влезе в капана. Той знае, че Юлия е сгодена за Брут. Ще видим как ще реагират двамата, щом се запознаят. — Аврелия стана и отнесе бюста на Помпей. — Ще върна това на мястото му.
— Не, сложи го на някоя лавица до леглото й и постъпи, както си смятала в самото начало: раздай детските й дрешки — посъветва я Цезар и доволно се усмихна.
— Тя ще се смути, ако узнае, че тайната й е разкрита.
— Не и ако ти я смъмриш, че приема такива скъпи подаръци от Юния, която се чуди какво да прави парите на майка си. Така ще може да се радва на Помпей и няма да се срамува.