— Върви да си лягаш — подкани го майка му от вратата.
— Това и смятам да направя. И благодарение на теб ще спя като омаян от сирена моряк.
— Това, Цезаре, беше пресилена метафора.
На втория ден от януари Цезар представи своя законопроект за земята за разглеждане в Сената. Сенатът изтръпна при вида на близо трийсетте дебели свитъка пергамент, които консулът нареди в краката си. Това, което се приемаше за нормален обем на един нормален закон, сега изглеждаше като ученическо домашно; лекс Юлия агрария включваше повече от сто глави.
Тъй като залата на Курия Хостилия не беше с добра акустика, консулът отново извиси гласа си и представи накратко пред колегите си от римския Сенат обемистия документ, който носеше името му. Жалко за Бибул, че не участваше в изготвянето на законопроекта, иначе щеше да се запомни като лекс Юлия Калпурния агрария.
— Писарите ми са приготвили триста копия от законопроекта; времето не позволи да има по едно за всеки от вас — оправда се Цезар. — Все пак на двама от вас се пада едно копие, а за народа остават други петдесет. Ще отворя временна служба пред Базилика Емилия със секретар — юрист и асистент, които да отговарят на питанията на гражданите. Към всяко копие стои прилежащ конспект, включващ полезни справки и препратки към съответните клаузи или глави в случай, че заинтересованите читатели проявяват по-голямо любопитство към конкретни въпроси.
— Ти се шегуваш! — присмя му се Бибул. — Никой няма да си направи труда да прочете толкова дълъг закон!
— Искрено се надявам всеки да го прочете — отвърна Цезар. — Очаквам критика. Очаквам полезни предложения, искам да чуя къде са допуснати слабости. Остроумните могат да се хвалят с лаконичния си език, но ако един закон изисква да е дълъг, а е написан кратко, значи не е добър закон. Трябва да се разгледа всяка възможност, да се прецени, да се обясни. За да бъде добър, един закон трябва да бъде подробен. Ще ви предложа и няколко кратки законопроекта, назначени отци, но всеки от тях ще бъде представен по начин, който да отговаря най-добре на съдържанието.
Цезар замълча, за да даде думата на сенаторите, но никой не се обади.
— Италия и Рим са едно и също, нека се разберем веднъж завинаги. Общинските земи на италийските градове, градчета, области и общини принадлежат на Рим, а вследствие на войните и миграцията из полуострова са опустели цели райони, които по своята занемареност напомнят на Гърция. В същото време градът Рим се пренасели. Осигуряването на евтиното жито се превръща в непоносима тежест за хазната и нека думите ми не бъдат възприемани като критика по адрес на Марк Порций Катон и неговия закон. Според мен неговата инициатива беше похвална. Без нея щяхме да сме свидетели на постоянни бунтове и размирици. Но истината е, че вместо да търсим нови средства за покриване цената на зърното, по-добре ще е да намалим населението на града, като предложим на бедните възможност да влязат в армията.
Освен това имаме петдесет хиляди ветерани, които са се уволнили от войската, но и до ден-днешен скитат из полуострова, включително из улиците на този град, без да имат къде да отседнат, за да си починат след дългата служба и да се радват на семеен живот. Това са все още относително млади мъже, които спокойно биха могли да се задомят и да осигурят на Рим бъдещите поколения войници, вместо да оставят подире си деца с неизвестни бащи, които да се влачат за полите на мизерстващите си майки. Ако нашите завоевания не са ни научили на друго, то поне са ни научили, че най-добре се сражават римляните, че най-добрите пълководци са римските, че само римските войници биха се съгласили да обсаждат в продължение на десет години една-единствена крепост, че само римляните ще преживеят претърпените загуби и ще се хванат отново за оръжието.
Това, което предлагам, е закон, който да уреди разделянето на цялата площ на римската държавна земя из полуострова, като изключим кампанската държавна земя и държавната земя, прикрепена към Капуа — нашия най-ценен военен полигон. Законопроектът ми съответно включва земите на градове като Волатера и Ареций. Когато се захвана да подреждам обозначителните знаци на овчите пътеки из Италия, искам да знам, че тези пътеки представляват на практика огромната част от държавните владения извън Кампания. А защо изключвам Кампания ли? Защото поземлените участъци там са били давани под аренда вече твърде дълго време и всички онези, които са свикнали да разчитат на тях, ще се чувстват ощетени, ако им ги отнемем. В тяхното число включвам и ощетения конник Публий Сервилий, за когото се надявам, че отново е засадил лозята си и прилага своите лозарски умения.