С това сложи край на заседанието и си тръгна, придружен от Крас. Докато се разминаваха с Помпей, Цезар го удостои с почтително кимване и нищо повече.
Катон обаче имаше какво да каже, докато двамата с Бибул се отдалечаваха.
— Ще прочета ред по ред всички тия безбройни свитъци — закани се той — Все някъде ще открия слаби места. Предлагам ти и на теб, Бибуле, да го сториш, нищо че правните текстове не ти понасят. Което си е истина, всички трябва да ги прочетем.
— Ако законопроектът наистина отговаря на изложението, което той направи, не ни остава какво да критикуваме. Слаби места няма да има.
— Да разбирам ли, че си за законопроекта? — изрева Катон.
— Разбира се, че не съм! — тросна се обиден Бибул. — Исках да кажа, че ако се обявим публично против него, позицията ни няма да изглежда конструктивна, а ще я изтълкуват като заяждане.
Катон учудено го изгледа.
— И това те притеснява?
— Не точно, но се надявах да имаме пред себе си някоя преработена версия на законите на Сулпиций или Рул — нещо, с което винаги можем да се заядем. Няма защо да се показваме още по-неприятни на народа.
— Много е силен за нас — отбеляза в типичния си мрачен стил Метел Сципион.
— Не, не е! — изкрещя Бибул. — Няма да успее, просто няма!
Когато пет дни по-късно сенатът се събра, въпросът, който щеше да се обсъжда, бяха договорите на азиатските публикани. Цезар не носеше този път купища от свитъци, а един-единствен документ.
— Проблемът се протака повече от година, а за това време отчаяни откупвачи на данъци съсипват римската администрация в четири провинции: Азия, Киликия, Сирия и Витиния-Понт. — С тона си той изразяваше отношението си към конфликта. — Но дори така сумите, които нашите цензори са приели от името на хазната, са неизпълними. Докато не сложим край на това унизително положение, нашите приятели и съюзници от източните провинции ще са жертва на същински грабежи и ще дойде денят, когато ще прокълнат Рим. Управителите на провинциите прекарват половината от времето си в разправии с представителите на разгневените ни съюзници, а другата половина — в надзор на ликторите и войниците, които трябва да подпомагат откупвачите при пладнешките обири, които ежечасно извършват.
Трябва да намалим загубите си, назначени отци. Не е сложно. В ръцете си държа законопроект, който ще предложа на гласуване в народното събрание. Законопроектът цели да се намалят с една трета данъците на източните провинции. По-добре две трети от нещо, отколкото три трети от нищо.
Разбира се, Цезар не успя да получи сенатското одобрение. Катон отново попречи на дискусията, като говори до залез-слънце за философията на Зенон и за промените, които римското общество й било наложило.
Скоро след изгрев-слънце на другия ден Цезар свика народното събрание, попълни състава предимно с конници от клиентелата на Крас и веднага подложи въпроса на гласуване.
— Защото — обясни той заобикалянето на процедурите, — ако седемнайсет месеца предварителни заседания по въпроса не са достатъчни, значи и седемнайсет години предварителни заседания няма да стигнат! Гласуваме още днес, което означава, че освобождаването на публиканите от сключените договори, трябва да стане най-късно до седемнайсет дни!
Един поглед върху лицата на присъстващите граждани беше достатъчен да разубеди добрите люде в намерението им да се съпротивляват; когато Катон се опита да вземе думата, беше освиркан, а когато Бибул реши да го замести, слушателите му размахаха юмруци. След едно от най-скоростните гласувания в римската история очакваните доходи на хазната от източните провинции бяха намалени с една трета, а тълпата аплодираше Цезар и Марк Крас.
— Какво облекчение! — грееше от радост Крас.
— Щеше ми се всичко да е толкова лесно — въздъхна Цезар. — Ако можех да действам толкова експедитивно и с поземления закон, щяхме да сме свършили, преди добрите люде изобщо да са се усетили. Но по твоя проблем наистина не бях задължен да свиквам предварително заседание. Глупаците от опозицията просто не мислеха, че ще го сторя!