— Има нещо, което ме изненадва, Цезаре.
— Какво?
— Това, че народните трибуни са влезли в длъжност преди цял месец, а ти не си и помислил да използваш Ватиний. Ето, че се захващаш сам да прокарваш закони. Аз познавам Ватиний. Той е почтен клиент, но може би ще иска от теб нещо в замяна.
— Ще иска от нас, Марк — напомни му той.
— Всички на Форума са смутени. Цял месец народните трибуни не са предложили нито един законопроект.
— Имам предостатъчно работа и за Ватиний, и за Алфий, но не им е дошъл редът. Аз съм истински законодател, Марк, и това ми харесва. Рядко се срещат консули — законодатели. Защо да оставям цялата слава на Цицерон? Не, ще изчакам, докато всички си помислят, че въпросът с поземления ми закон не може да се реши. Чак тогава Ватиний И Алфий ще се намесят.
— Аз наистина ли трябва да чета всички тези писания? — попита с надежда Крас.
— Добре би било, защото могат да ти хрумнат полезни идеи. Разбира се, от твоя гледна точка не би трябвало да откриеш нищо тревожно.
— Не можеш да ме излъжеш, Гай. Просто няма как да настаниш осемдесет хиляди души на поземлени участъци от по десет югера, без да използваш кампанските и капуанските земи.
— Никога не съм имал намерение да те лъжа. Но няма да пусна звяра от клетката.
— Значи да се радвам, че се отказах от латифундиите си?
— Нима си го направил?
— Много грижи, малко печалба. Стотици хиляди югера земя за стадо овце и няколко овчаря, да не говорим колко е трудно да се оправиш с робите — трябва да ги оковеш с вериги, иначе ще избягат. Несериозна работа. Виж например Атик. Колкото и да го мразя, трябва да отбележа, че е умен човек: сетил се е, че в Италия не си струва да заграждаш половин милион югера площ, за да гледаш добитък. Прави го в Гърция. Иначе тези, дето се хвалят, че имат половин милион югера пасища, общо взето, само с това и се хвалят — печалба никаква. Най-типичен пример е Лукул. Да използваш държавна земя, за да гледаш добитък, е забавление за сенатори, не източник на печалба. Сенаторът може да извлече от заниманието необходимия милион, за да съхрани ценза си, но какво са милион сестерции, Цезаре? Някакви си жалки четирийсет таланта! Аз бих могъл да ги изкарам за един ден от… — Крас се усмихна и вдигна рамене. — По-добре да не казвам от какво, че току-виж си ме издал на сенаторите.
В този миг Цезар изведнъж набра края на тогата си и хукна тичешком по площада в посока на Велабрума.
— Гай Курион! Гай Касий! — викаше той. — Не се прибирайте, стойте, чакайте, върнете се на работното си място! Имам нещо да докладвам!
Под удивените погледи на стотиците конници, дошли за гласуването, и случайните зяпачи, Крас също сграбчи краищата на дрехата си и хукна по петите на консула.
— Да не си луд! Недей!
Цезар се спря, изчака приятеля си да го настигне и двамата се посмяха, преди да се насочат към Държавния дом. Колко необикновено! Двама от най-знатните римляни играеха на гоненица! А дори не беше пълнолуние!
През целия януари борбата между Цезар и добрите люде около поземления закон не престана. Колкото пъти се насрочеше заседание, толкова пъти Катон се захващаше да празнословничи. Решил да провери дали номерът ще мине, Цезар привика ликторите си и ги прати да отведат Катон в Лаутумиите. Докато добрите люде организираха своеобразен парад и шумно аплодираха своя герой, Катон мина с гордо вдигната глава и изражение на мъченик. Не, номерът нямаше да мине. Цезар повика обратно ликторите си, Катон се върна на мястото си в Сената и продължи със своите безкрайни тиради.
Нищо друго не оставаше, освен да прехвърли дискусията в народното събрание, без да се нервира повече заради нежеланието на сенаторите. Но този път Цезар беше принуден най-напред да организира предварителни заседания, при това през февруари, когато управник на Рим формално беше Бибул и можеше да се възползва от това си предимство. Дали щеше да се стигне до гласуване още през февруари или чак през март? Беше рано да се каже.
— Ако си наистина такъв противник на законопроекта ми, Марк Бибул — възкликна Цезар на първото предварително заседание, — поне ми кажи защо! Не е достатъчно просто да се заканваш как ще гласуваш против, обясни на тези уважаващи закона римски граждани какво грешно виждаш в моя проект! Ето ме, аз предлагам възможност на хората без възможности, внимавам да не доведа държавата до разорение, гарантирам, че няма да се упражнява никакъв натиск върху настоящите собственици! А ти все едно си знаеш, че си против, против и пак против! Обясни ни защо!