— Това са пълни глупости!
— За теб може и да са, но за тях — не. Ако искаш съвета ми, Цезаре, до края на годината не предприемай нищо. Остави и ратификацията на договорите, и поземления закон. Ще се усмихваш и ще се съгласяваш с предложенията им. Така може и да ти простят.
— По-скоро бих отишъл при Лукул на самотния остров — процеди през зъби Цезар, — отколкото да се моля на добрите люде!
Крас въздъхна.
— Така си и мислех, че ще ми отвърнеш. В такъв случай, Цезаре, нека всичко бъде на твоя отговорност.
— Да не искаш да кажеш, че ме изоставяш?
— Не, аз съм твърде делови човек, за да си позволявам подобни ходове. Ти обещаваш огромни печалби на деловите среди, тъкмо затова народното и плебейското събрание ще гласуват каквото поискаш. Но най-добре не изпускай от очи Помпей. Той не е като мен сигурен съюзник. Твърде много му се иска да е един от тях.
И така народният трибун Публий Ватиний отнесе въпроса за ратификацията на договорите с Изтока пред плебейското събрание. От първоначалния законопроект, който трябваше да представлява просто съгласие с Помпеевите разпореждания, се нароиха няколко закона. Проблемът беше в това, че плебсът гледаше на дългите закони като на доста досадна тежест и след като първоначалното вълнение преминеше, Ватиний трябваше да действа бързо. Освен това той не беше толкова добре запознат с римските традиции по простата причина, че дядо му не е бил римски гражданин и си е живял мирно и тихо в Алба Фуценция. А тъй като до плебейското събрание патрициите нямаха достъп, Ватиний трябваше да се оправя без помощта на Цезар (който удържа на думата, дадена пред Сената) и да определя границите на царства и господарства, за които не беше чувал дори. От своя страна добрите люде не се месеха и за цял месец неуморна дейност на Форума Ватиний не чу нито веднъж някой да му налага вето. Добрите люде нямаха намерение да му пречат, а изчакваха кога ще свърши, за да могат да се оплакват колко зле се е справил със задачата и да го сочат като пример докъде се стига, щом сенатските прерогативи се отнемат от другите законодателни институции.
Цезар обаче им повтаряше:
— Дадох ви възможност да решавате, вие отказахте да я използвате. Оплаквайте се на плебса. Или най-добре, след като се отказахте от собствените си задължения, научете плебса как се изготвят договори и се налагат данъци. Изглежда, че занапред плебеите ще решават въпроса. Вече създадохме прецедент.
Но всичко това изглеждаше като невинна игра в сравнение с борбата, която щеше да се разгори в народното събрание при гласуването на поземления закон. Изискваният от закона срок беше изтекъл, необходимият брой предварителни заседания, на които да се обсъдят текстовете, бяха проведени, Цезар беше в правото си да свика трибутните комиции на заседание на осемнайсетия ден от февруари, нищо че по това време фасциите, олицетворяващи върховната власт, се държаха от Бибул.
До въпросната дата всички Помпееви ветерани, избрани да гласуват, се бяха появили в Рим и дадоха необходимата подкрепа за лекс Юлия агрария. На Форума се събраха толкова хора, че Цезар дори не направи опит да проведе гласуването в Кладенеца на комициите. Вместо това се качи на площадката пред храма на Кастор и Полукс и премина към гласуване без излишни условности. Достатъчно бе Помпей в качеството си на авгур да прецени знаменията, Цезар в качеството си на върховен понтифекс да прочете нужните молитви, и дойде ред да се тегли жребият в какъв ред ще гласуват трибите. Слънцето едва се бе показало над билото на Есквилинския хълм.
Щом се падна на избирателите от триба Корнелия първи да гласуват, добрите люде нанесоха своя удар. Предшестван от ликторите си, нарамили сноповете пръчки в знак на властта му, Бибул си проправи път през множеството, последван от Катон, Ахенобарб, Гай Пизон, Фавоний и четиримата народни трибуни, които му се подчиняваха: сред тях и Метел Сципион. Ликторите се спряха в подножието на стълбите към храма, а Бибул мина покрай тях и застана на най-ниското стъпало.