— Гай Юлий Цезар, ти не държиш фасциите! — изкрещя той. — Това заседание е незаконно, защото аз, действащият консул за месеца, не съм дал съгласието си за неговото провеждане! Разпусни веднага събранието или ще те дам под съд!
Едва бе изрекъл последната дума, когато тълпата нададе рев и се втурна напред — толкова бързо, че на народните трибуни дори не им остана време да наложат своето вето; а и да са го произнесли, никой не ги чу. Бибул, който отдавна си го беше просил, бе замерян с всякакви боклуци, а когато ликторите го наобиколиха, неприкосновените им личности изведнъж станаха обект на всеобщо посегателство. Гражданството се залови и с неприкосновената личност на втория консул, който изяде не един и два плесника, последван от предания Катон; останалите защитници на идеята своевременно се отдръпнаха. Най-накрая някой изля кофа с нечистотии върху главата на Бибул. Докато тълпата се заливаше от смях, Бибул, Катон и ликторите хукнаха да се спасяват.
Лекс Юлия агрария беше приет с такова убедително мнозинство, че всъщност гласуваха само осемнайсет триби: тяхното единодушие правеше безсмислен избора на останалите седемнайсет. Оттам нататък стана въпрос как да се попълни съставът на поземлената комисия. Имената бяха предлагани от Помпей и включваха не една и две познати личности: Варон, Цезаровия зет Марк Аций Балб, както и най-големия капацитет в римското свиневъдство Гней Тремелий Скрофа; втората комисия, съставена от бивши консули, които да наблюдават дейността на първата, включваше Помпей, Крас, Месала Нигер, Луций Цезар и Гай Косконий (който между другото никога не е бил консул, но заслужаваше поощрение).
Убедени в своя успех след смайващата проява на публично насилие по време на незаконно свикано заседание на народното събрание, добрите люде се опитаха още на другия ден да свалят Цезар от власт. Бибул свика Сената на закрито заседание и показа на всички натъртванията си. Като допълнителни аргументи бяха показани раните и синините на Катон и ликторите.
— Аз дори няма да се опитвам да дам Гай Юлий Цезар под съд по обвинение в подстрекателство към насилие! — обясняваше разгорещено Бибул. — Би било безсмислено, никой няма да събере смелост да го признае за виновен. Решението, което искам, е по-добро и съвсем окончателно! Искам Сенатус Консултум Ултимум! Но не обикновен указ за извънредно положение, като онзи, наложен против Гай Гракх! Искам да се обяви такова състояние на обществена опасност, при което аз да бъда назначен за диктатор до деня, когато общественото насилие не бъде окончателно премахнато от Форум Романум, а Цезар не бъде прогонен завинаги от Италия! Няма да се задоволя с половинчати мерки като онези, с които се задоволявахме, докато Катилина окупираше Етрурия! Искам всичко да бъде свършено, както трябва! Аз ще бъда законно избран диктатор, а Марк Порций Катон ще бъде началник на конницата! Оттам нататък аз ще решавам какви мерки да предприема. Така никой сенатор не би могъл да бъде обвинен в държавна измяна, и никой не би могъл да търси съдебна отговорност от законно назначения диктатор за мерките, които той е сметнал за необходими в името на реда. Искам да се проведе гласуване!
— Не се и съмнявам, че искаш, Марк Бибул — сряза го Цезар. — Но не бива да се излагаш. Сенатът няма да ти връчи мандат на диктатор до деня, когато вземеш, че пораснеш с една-две педи. Та ти не би могъл да виждаш какво става край теб, защото главите на въоръжената ти охрана ще крият гледката. Е, освен ако не въоръжиш дружина джуджета… Единственото насилие бе провокирано от теб. Никой не може да говори за бунт или размирици. Щом народът даде да се разбере какво мисли за консулите, които пречат на законно организираните процедури, гласуването протече мирно и тихо. С теб може да са се погаврили, но никой не е пожелал да ти нанесе каквито и да е телесни повреди. Най-голямата обида беше кофата с нечистотиите, която ти сам си изпроси. Не сенатът е суверен в тази страна, Марк Бибул, а народът. Ти се опита да оспориш този суверенитет в името на някакви си петстотин души, повечето от които присъстват в момента в тази зала. И повечето от които, надявам се, ще се покажат достатъчно благоразумни, за да отклонят твоето искане, защото то е неоправдано и безсмислено. Рим не е заплашен, от каквито и да е размирици. Никъде на хоризонта не се задава и най-малкото облаче, предвещаващо безредици или революции. Ти си злобно и отмъстително човече, което иска всичко да става, както на него му изнася, и никой да не му противоречи. Колкото до Марк Катон, той е един лицемерен човек. Забелязах, че вчера твоите съмишленици не пожелаха да допринесат за диктаторската ти кауза, като прибавят някоя и друга синина към твоите. Диктаторът Бибул! Богове, каква тъпа шега! Твърде добре си те спомням от времето, когато обсаждахме Митилена. Е, няма как точно аз да се уплаша от диктатора Бибул. Ти тогава не можеше една оргия да организираш или дори пиянска свада в кръчмата. Ти си една бездарна, суетна, самонадеяна гъсеница! Давай, нека да гласуваме! Ако искаш, дори аз ще подложа въпроса на гласуване вместо теб!