— За-що — попита на пресекулки Цезар, — толкова държиш на тази смехотворна украса?
— Всички носим такива — отговори Клодий, все едно това беше достатъчно обяснение.
— Забелязал съм. С изключение на братовчед ми Антоний.
Клодий се изхили.
— При бедния Антоний просто не израсна, както трябва. Горкият много се отчая. Вместо напред брадата му стърчеше нагоре и постоянно му гъделичкаше носа.
— Мога ли да предположа защо толкова държите на приликата с козлите?
— О, мисля, че не е трудно да се сетиш, Цезаре.
— За да дразните добрите люде.
— Както и всички други, които са достатъчно глупави, за да се обиждат.
— Аз обаче настоявам да се обръснеш. И то веднага, Клодий.
— Ако ми кажеш поне една сериозна причина! — тросна му се той.
— За един патриций може да е хубаво да бъде ексцентричен, но плебеите не са с такова самочувствие, за да го правят. Плебеите са длъжни в по-голяма степен да се съобразяват с обществения морал.
Широка усмивка озари лицето на Клодий.
— Искаш да кажеш, че имам съгласието на понтифексите и авгурите?
— О, да. Подписано, подпечатано и предадено лично на мен.
— И то при условие, че Целер още е тук?
— Целер нищо не посмя да каже.
Клодий остави чашата и стана.
— Най-добре да потърся Публий Фонтей — моя осиновител.
— Седни си на мястото, Клодий! Новият ти баща вече идва насам.
— Значи мога да стана народен трибун! Най-великият в римската история!
Скоро след това на вратата се показа още една козя брада: тази на Публий Фонтей. Младежът не скри удоволствието си, когато му съобщиха, че той, двайсетгодишният никаквец става баща на трийсет и две годишен сенатор.
— Склонен ли си да освободиш Публий Клодий от бащината си власт и да обръснеш това нещо от лицето си? — попита Цезар.
— О, да, разбира се, Гай Юлий, както пожелаеш!
— Чудесно! — Цезар стана, за да посрещне Помпей.
— Какво е станало? — попита леко разтревожен Помпей, а видът на двамата младежи с кози бради засили подозренията му. — Май наистина е станало нещо.
— Нищо лошо, Велики, можеш да ми вярваш — успокои го Цезар и отново седна на мястото си. — Просто се нуждая от услугите на авгур и си помислих, че ти ще пожелаеш да се отзовеш.
— Когато имаш нужда, Цезаре. Но за какво съм ти?
— Ами както съм сигурен, че знаеш, Публий Клодий от известно време проявява желание да се лиши от патрицианския си статут. Това е неговият осиновител Публий Фонтей. Бих се радвал церемонията по осиновяването да се осъществи още днес, а ти да бъдеш авгурът.
Помпей не беше глупав. Много преди Цезар да му обясни, той вече знаеше за какво става дума. И той беше сутринта на Форума, при това се беше засегнал още повече, защото в този момент всяка обида по адрес на Цезар автоматически се прехвърляше и върху него. В продължение на години се беше съобразявал с колебанията и игрите на Цицерон, нищо че беснееше всеки път, когато той идваше да го моли за помощ и закрила. Страшен спасител на родината, няма що! Нека това самовлюбено създание най-после разбере какво означава да търпиш лишения! Как щеше да се разтрепери, щом научи за промяната около Клодий!
— Радвам се, че мога да помогна — прие поканата Помпей.
— Тогава нека се срещнем отново в Кладенеца на комициите след час — подкани ги Цезар. — Дотогава ще успея да събера ликтори от трийсетте курии и всичко ще бъде готови. А вие ще дойдете обръснати.
Клодий се задържа на вратата.
— Всичко веднага ли ще стане, Цезаре, или ще чакам още седемнайсет дни?
— До изборите за народни трибуни остава половин година, Клодий, какво значение има? — засмя се Цезар. — Но за да сме абсолютно сигурни, ще проведем още една церемония след два пазарни интервала. — Той изведнъж се сети за нещо. — Надявам се все пак да зависиш само от себе си. Да не се окаже, че още си под опеката на Апий Клавдий?
— Не, той не е мой патерфамилиас от деня, в който се ожених.
— Значи няма да има никакви пречки.
Нямаше. Малцина бяха знатните римляни, дошли да присъстват на церемонията по „отричането“, придружена с молитви, религиозни песни, поднасяне на жертви и разни други архаични ритуали. Публий Клодий, допреди броени мигове член на патрицианския род Клавдии, стана за няколко минути член на плебейския род Фонтеи, след което си възвърна родното име и се оказа отново член на рода Клавдии, но на негов нов плебейски клон, при това напълно различен от този на Марцелите. В действителност Публий Клодий създаде нова знатна фамилия. Лишена от правото да участва в религиозната церемония, Фулвия стоеше възможно най-близо и щом всичко свърши, се присъедини към съпруга си, за да започнат двамата своята триумфална обиколка на Форума: нека всички знаят, че на следващата година Клодий ще е народен трибун и че дните на Цицерон като римски гражданин са преброени.