Цицерон научи всичко това в една малка крайпътна кръчма в Трес Таберне, малко селище по пътя към Анций. Там се засече с младия Курион.
— Скъпи приятелю — поздрави го Цицерон и го отведе в малката стаичка за почетни гости. — Единственото, което ме натъжава, задето те виждам пред себе си, е, че твоето отсъствие от Рим означава, че не си подновил своите забележителни изказвания срещу Цезар. Какво се е случило? Миналата година беше толкова разговорлив, а тази си се умълчал като риба.
— Омръзна ми — отговори със зле прикрита досада Курион; едно от лошите неща, когато търсиш благоволението на добрите люде, е, че трябва да общуваш с хора като Цицерон. Нямаше как да обясни на Цицерон, че е спрял кампанията си против Цезар, защото Клодий го е спасил от финансово затруднение и в замяна му е наложил да мълчи. Но тъй като сметна случая за подходящ да си изкара злобата върху Цицерон, любезно се съгласи да му направи компания и дори послушно се съобразяваше с темите, които се струваха интересни на знатния му събеседник. Накрая уж между другото му подхвърли:
— Какво мислиш за придобития плебейски статут на Клодий?
Ефектът бе по-силен, отколкото се беше надявал. Цицерон пребледня и се вкопчи в масата.
— Какво каза? — прошепна спасителят на републиката.
— Че Клодий е станал плебей.
— Кога?
— Преди няколко дни. Ще трябва да си наемеш носилка, Цицероне, явно пътуването ти отнема много време. Аз самият не съм бил свидетел на церемонията, но Клодий всичко ми разказа. Много е доволен. Говори, че ще се яви на изборите за трибуни. Аз самият не виждам защо изобщо си струва да го прави, след като единственото му намерение е да си отмъсти на теб. Като го видях, най-напред превъзнасяше Цезар до небесата, защото той му бил осигурил законовия акт, а в следващия миг започна да ми обяснява как ще премахне всички Цезарови закони. Ама то какво друго да очакваш от Клодий!
Лицето на Цицерон възвърна за миг цвета си, но после така почервеня, че Курион се изплаши да не вземе човекът да умре пред очите му.
— Цезар го е направил плебей?
— В същия ден, в който ти се изпусна по негов адрес на делото срещу Хибрида. По обяд всичко беше мирно и тихо, три часа по-късно Клодий търчеше да съобщи на всички, че се е сдобил с плебейски статут. И че ще те съди.
— Свободата на словото е мъртва! — заключи с трагичен тон Цицерон.
— Ами ти чак сега ли го разбираш? — ухили се надменно Курион.
— Но ако Цезар го е направил плебей, той защо ще заплашва да му унищожи законите?
— О, не е от омраза. Клодий няма нищо против Цезар — обясни Курион. — Но ненавижда Помпей. А законите на Цезар са създадени единствено в интерес на Великия. Клодий твърди, че Великия е трън в петата на Рим.
— Е, веднъж и аз да съм съгласен с него — измърмори Цицерон.
Това обаче не му попречи да се развика от възторг, щом срещна Помпей насред Анций. Великия беше отседнал в града по пътя си за Рим. Беше обиколил набързо Кампания в качеството си на председател на поземлената комисия.
— Чу ли, че Клодий бил станал плебей? — попита Цицерон.
— Не съм го чул, Цицероне, аз съм пряк участник в събитието — похвали се Помпей и в сините му очи заиграха искрици. — Бях поканен да проведа ауспициите и те се оказаха много благоприятни. Най-чистият черен дроб, който някога съм виждал! Класически случай.
— Ох, какво ще стане с мен сега! — простена Цицерон.
— Нищо, Цицероне, нищо! Клодий само приказва, слушай ме какво ти говоря. Нито Цезар, нито аз ще го оставим косъм да откъсне от достопочтената ти глава.
— От достопочтената ми глава! — засегна се Цицерон. — С тебе сме връстници, Помпей!
— Кой е казал, че моята глава не е достопочтена?