— Те искат да видят дела — обясняваше Бибул на Катон, Гай Пизон, Ахенобарб и Метел Сципион, — но тези дела още ги няма. На тях им трябва голям сектор държавна земя, която вече да е била оразмерена и разделена на парцели от по десет югера. За целта най-удобно би било да се възползват от труда на някой предишен реформатор, който не е доживял края на реформата си.
Катон рязко присви огромния си нос и очите му засвяткаха от ярост.
— Не биха посмели! — възкликна той.
— Какво да посмеят? — не разбираше Метел Сципион.
— Ще посмеят и още как — заяви Бибул.
— Какво да посмеят?
— Да прокарат втори поземлен закон, с който да използват кампанската и капуанската държавна земя. Чудесна земя, която стои и чака разделена на парцели още от времето на Тиберий Гракх.
— Законът ще мине — отсече Гай Пизон.
— И аз така мисля — съгласи се Бибул. — Ще мине.
— Но ние трябва да попречим на това — възрази Ахенобарб.
— Да, трябва да попречим.
— Как? — попита Метел Сципион.
— Надявах се — вдигна рамене вторият консул — моята хитрина с обявяването на всички дни за събрания за празници да се окаже достатъчна. Но подцених факта, че Цезар е върховен понтифекс и може да прокара противно решение. И все пак има една друга уловка, свързана с религията, която нито той, нито колегиите могат да заобиколят. Аз може да съм превишил правата си на авгур при обявяването на празниците, но няма да превиша правата си на авгур и консул едновременно, ако съвместя двете роли.
Всички край него наостриха слух. Може би Катон беше най-изявената личност сред тях, но откакто Бибул бе проявил смелостта да се лиши доброволно от славата на римски проконсул, само и само да подреже крилете на Цезар, сред добрите люде той се ползваше с най-голям авторитет. Пък и Катон не намираше това за неприятно: той никога не бе имал амбицията на водача.
— Имам намерение до края на консулския си мандат да се оттегля в дома си, за да наблюдавам небето.
Никой нищо не продума.
— Чухте ли какво ви казах? — усмихна се Бибул.
— Чухме те, Марк Бибул — отговори Катон, — но дали това ще помогне? Как изобщо би могло да помогне?
— Вече е било правено преди, затова представлява част от политическата традиция. Освен това аз организирах едно тайно допитване до свещените книги и се натъкнах на пророчество, което лесно може да се изтълкува в смисъл, че тази година на небето ще се яви знамение от изключително значение. Какво ще е това знамение, пророчеството не казва, затова и планът ми е напълно реалистичен. А когато консулът се оттегли в дома си, за да наблюдава небето, всякаква публична дейност се прекратява до мига, в който той не излезе, за да поеме отново фасциите. А аз повече няма да изляза!
— Подобен ход няма да спечели одобрение — възрази видимо притеснен Гай Пизон.
— В началото може би не, но ние ще се заловим за работа и ще успеем да внушим на гражданите, че всъщност подобен политически акт има своите поддръжници. Имам намерение да използвам Катул, той е много добър в сатирата, а откакто Клодия сложи край на връзката им, се чуди как да отмъсти на нея и на малкия й брат. Искаше ми се да привлечем отново Курион при нас, но той все отказва. И все пак няма да насочваме стрелите срещу Цезар. Наша първа цел ще бъде Помпей, а от днес до края на годината ще се стараем непрекъснато да има наши съмишленици на Форума. Дали сме много или малко, не е от значение. Важното е колко от нас са на Форума и какъв шум вдигат. Повечето от жителите на града и на провинцията са за Цезаровите закони, но те рядко се появяват на Форума, освен ако не се състои предварително обявено заседание на някое събрание.
Бибул се обърна към Катон:
— Ти имаше специална задача, Катоне. При всеки възможен случай ще предизвикваш Цезар, така че рано или късно да не се сдържи и да те прати в Лаутумиите. Цезар по-лесно се ядосва, когато начело на агитаторите стоите ти или Цицерон. Когато имаме възможност, ще нагласяваме предварително нещата, така че на Форума да има наши хора, които да подкрепят теб и да охулят противниците. Слабото звено при тях е Помпей. Всичко, което правим, ще има за цел да му докаже колко е уязвим.