Марк Калпурний Бибул произнесе тържествена реч от рострата, с която обяви желанието си да се оттегли в дома си, за да наблюдава небето. Тъй като точно по това време протичаха пролетните игри, Форумът беше изпълнен с народ, но Цезар предпочете да не отвръща публично на предизвикателството. Вместо това свика Сената на заседание и даде ход на дебатите при затворени врати.
— Марк Бибул напълно коректно прибра своите фасции в храма на Венера Либитина, където те ще останат до майските календи. Тогава аз ще ги извадя, както ми се полага по право. И все пак подобни акции са недопустими в години, когато римското предприемачество е заплашено от разруха. Мой дълг пред римските избиратели е да доведа докрай мандата, който те са ми дали, а също така са дали на Марк Бибул, за да управлявам. Ето защо аз няма да се откажа да управлявам. Предсказанието, което Марк Бибул цитира от рострата, ми е добре познато, затова имам и два съществени аргумента срещу интерпретацията на Марк Бибул: първото е, че не става ясно коя точно година ще се появи небесното знамение, и второто — че самото предсказание може да се изтълкува по четири различни начина. Така че докато петнайсетте познавачи на светите тайнства не са се запознали със случая и не са провели свое собствено разследване, аз приемам, че акцията на Марк Бибул е невалидна. За втори път той си присвоява правото сам да тълкува римските традиции според собствените си политически амбиции. Подобно на евреите ние гледаме на религията като на част от държавата и вярваме, че държавата не може да благоденства, ако накърняваме религиозните закони и обичаи. Ние обаче единствени поддържаме законови отношения с боговете, единствени сме в правото да водим преговори с тях и да настояваме за отстъпки. Това, което е важно за нас, е да поддържаме постоянна връзка с боговете, като не ги подтикваме да се отдръпват от нас. Това от своя страна ние ще постигнем най-лесно, когато изпълняваме своята част от сключения договор, а именно да вършим всичко по силите си в полза на римското благоденствие и преуспяване. Действията на Марк Бибул са насочени в обратната насока, затова и боговете няма да са му благодарни. Той ще умре далеч от Рим, лишен от приятели и утеха.
Ако само Помпей не изглеждаше толкова посърнал! След такава продължителна и славна кариера като неговата човек би очаквал той да знае, че животът не е само усмивки! Но той продължаваше да се държи като разглезено дете. Иска всичко да върви като по мед и масло. Очаква нещата да се наредят така както той ги иска и всички единодушно да одобряват стореното.
— На Сената приляга да реши каква посока да поема аз — продължи да обяснява първият консул. — Ще искам гласуване. Онези, които са на мнение, че в града трябва да се прекратят всякакви дела от публичен характер, защото вторият консул се е оттеглил в дома си, за да наблюдава небето, нека застанат вляво от мен. Онези, които са на мнение, че поне до произнасянето на петнайсетте по въпроса управлението трябва да изпълнява нормално своите функции, нека минат вдясно. Няма повече да ви моля да проявите загриженост и любов към Рим. Назначени отци, разделете се и гласувайте.
Залогът изглеждаше твърде висок, шансовете за успех — твърде ниски. Цезар обаче си бе направил сметката, че трябва да избърза, преди овцете в Сената да са осъзнали истинската тежест на Бибуловия акт: колкото повече време им оставеше, толкова по-вероятно ставаше останалите да се подведат по идеята на втория консул. Ако нанесеше своя удар сега, Цезар можеше да разчита на по-голям успех.
Но резултатът от гласуването смая всички: почти всички сенатори минаха вдясно от Цезар, доста ясен знак за раздразнението им от лекомислената постъпка на Бибул: той наистина си бе поставил за цел да победи Цезар с цената на пълното унищожение на Рим. Малцината добри люде, които не се огънаха и застанаха вляво, бяха като попарени.
— Изказвам сериозен протест, Гай Цезар! — извика от стола си Катон, щом всички заеха местата си.
Помпей, който се зарадва на тази победа на трезвия разум и патриотизма, се обърна към Катон и заканително му размаха пръст.
— Сядай си на мястото и си затваряй устата, лицемер с лицемер! Ти за какъв се мислиш? Кой те е назначил теб за съдник? Ти не си нищо друго, освен един бивш народен трибун, който дори и претор няма да стане!
— Ох, ох, ох! — присви се театрално Катон, сякаш го бяха намушкали с нож в корема. — Слушате ли какво ви говори великият Помпей, който стана консул, преди да има право дори народен трибун да се пише! Ти за какъв се мислиш? Май сам не знаеш. Е, нека аз ти обясня! Ти си противоконституционна, безпринципна, чуждоземна смесица от безочие и капризи, ето какво си ти! Колкото до това, кой си, ти си един гал, който разсъждава като гал, касапин, син на касапин, кариерист, който търси благоволението на патрициите, за да му дадат някоя аристократка за жена, конте, което обича да се кичи, за да въздиша по него тълпата, източен деспот, който обича разкоша на палата си, цар, който се държи като царица, оратор, способен да приспи овцете на полето, политик, нуждаещ се от професионални политици да му вършат работата, защото сам не може, радикал с по-разрушителни амбиции от тези на братята Гракхи, пълководец, който през последните двайсет години не е спечелил и едно сражение, ако армията му не е била два пъти по-голяма от противниковата, пълководец, който има навика да краде лаврите на по-добрите от себе си и да се ползва от плода на техния труд, консул, за когото пишат специален наръчник как да управлява. Но най-вече ти си ЧОВЕК, ЕКЗЕКУТИРАЛ РИМСКИ ГРАЖДАНИ БЕЗ СЪД И ПРИСЪДА, СПОМНЕТЕ СИ ЗА МАРК ЮНИЙ БРУТ!