Помпей определено не искаше да търси по-достойна от Юлия. Ако нещо щеше да спаси репутацията му след онази безцеремонна атака на Катон в Сената, това беше вълшебният чар на Юлия. На другата сутрин влюбеният до уши Помпей се разхождаше по Форума, забравил намерението си да не се показва повече на публично място. Без да мисли за преживяното унижение, той сам се спираше да поговори с познатите и излъчваше такова добро настроение, че околните тълкуваха страдалческата му реакция предния ден като израз на недоумение и нищо повече. Помпей беше забравил всякакви мрачни мисли, все едно нищо не се беше случило.
Образът на Юлия беше пред очите му; когото и да погледнеше, само нейното лице виждаше пред себе си. Дете и жена, съчетани в едно. Дете, жена и богиня, по-точно казано. Толкова женствена, толкова грациозна, толкова неподатлива на човешката развала! Дали го беше харесала? Най-малкото даваше вид, нищо че не си бе позволила нито жест, нито поглед, които той да изтълкува като знак, че е желан. Но Юлия беше сгодена. За Брут. Не просто непривлекателен, а направо грозен. Как можеше толкова съвършено създание да целува гнусните му пъпки? Разбира се, бракът им беше уговорен още преди години, никой не я е питал. В очите на хората те бяха идеална двойка. Да не говорим, че Юлия щеше да вкуси от плодовете на Златото от Толоза.
След втората вечеря в Държавния дом Помпей вече се чудеше дали да се престраши и да я поиска. Обаче го спираше страхът да не се принизи в очите на чистокръвния римски патриций Гай Юлий Цезар, който можеше да даде дъщеря си, на когото пожелаеше. И беше избрал младеж с име, потекло и огромно богатство. Хора като Цезар нямаше да се вълнуват за чувствата на децата си, нямаше да се съобразяват с техните желания. Пък и самият Помпей не разсъждаваше ли по подобен начин? Собствената му дъщеря беше сгодена за Фауст Сула, и то по една-единствена причина: родители на Фауст бяха патрицият Сула — най-великият представител на фамилията, и внучката на Метел Калв, дъщерята на Метел Далматик, която преди това била съпруга на Марк Скавър Принцепс Сенатус.
Не, Цезар не би имал никакво желание да разтрогне годежа на дъщеря си с Юний Брут, който по закон наследяваше и името Сервилий Цепион, само за да я даде на някой си Помпей от Пицен! Помпей изгаряше от желание да я поиска, но никога нямаше да го стори. Потънал във водите на безкрайната любов, неспособен да се отърси от мислите за своята нова богиня, той замина за Кампания, за да наглежда поземлената комисия и на практика нищо не свърши. Изгаряше за Юлия; желаеше я, както нищо през живота си не бе желал. И още щом се прибра в Рим, веднага пак се озова в трапезарията на Държавния дом.
Да, тя се радваше да го види! При третата им среща Юлия вече сама му подаваше ръка в очакване той да я целуна и даваше тон на разговор, от който Цезар и майка му бяха напълно изключени, а те се правеха, че нищо не забелязват, да не би да се издадат с някоя излишна усмивка. Но както и преди, така и сега всичко си имаше край: храната беше почти изядена и Юлия скоро щеше да се оттегли.
— Кога ще се жените с Брут? — попита след известно колебание Помпей.
— През януари или февруари догодина. Брут искаше да се оженим още тази година, но татко му отказа. Иска да навърша осемнайсет години.
— А ти кога ще ги навършиш.
— На януарските нони.
— Сега сме началото на май, значи остават осем месеца.
Изражението й се промени и в погледа й прочете отчаяние. Но тя все пак му отговори напълно невъзмутимо:
— Не е много време.
— Обичаш ли Брут?
Въпросът му я сепна, но тя не пожела — или не можа — да отмести поглед.
— Двамата сме приятели от времето, когато бях малко дете. Ще се науча да го обичам.
— Ами ако се влюбиш в друг?
Юлия примигна и на Помпей му се стори, че в очите й проблясва сълза.
— Не мога да допусна подобно нещо, Гней Помпей.
— А не мислиш ли, че колкото и да се пазиш, би могло да се случи?
— Да, мисля, че е възможно — съгласи се тя.
— Тогава какво ще правиш?
— Ще се опитам да забравя.
Той се усмихна.