— Би било жалко.
— Но иначе би било недостойно, Гней Помпей. Затова съм длъжна да забравя. Любовта може да се ражда, може и да умира.
Помпей се натъжи.
— Аз съм виждал много хора да умират, Юлия. Бил съм на бойни полета, видял съм смъртта на майка си, на нещастния си баща, на първата си жена. Но така и не съм се научил да гледам на смъртта безпристрастно. Би ми било тягостно да знам, че нещо, което се е родило в твоето сърце, би могло да умре.
Юлия вече едва се сдържаше да не заплаче, време й беше да се оттегли.
— Ще ме извиниш ли, татко? — попита тя покорно баща си.
— Добре ли се чувстваш, Юлия? — обезпокои се Цезар.
— Заболя ме глава, това е.
— Мисля, че и аз трябва да ви оставя, Цезаре — надигна се Аврелия. — Ако Юлия я боли глава, значи трябва да й занеса маков сироп.
Двамата мъже останаха сами. Цезар наля на Помпей вино, без да го разрежда.
— Ти и Юлия се разбирате добре — отбеляза.
— Човек би трябвало да е безкрайно глупав, за да не се разбира с нея — сподели с нотка на разочарование Помпей. — Тя е изключителна.
— И аз я харесвам — призна бащата. — Откакто е на този свят, нито веднъж не е създала проблем, нито веднъж не е спорила с мен, нито веднъж не е постъпила лекомислено.
— Тя не обича Брут.
— Знам — съгласи се Цезар.
— Тогава защо му позволяваш да се ожени за нея?
— А ти как позволяваш на Фауст Сула да се ожени за Помпея?
— Това е различно.
— Кое му е различното?
— Помпея и Фауст се обичат!
— А ако не се обичаха, ти щеше ли да разтрогнеш годежа?
— Разбира се, че не!
— Ето, виждаш ли? — заключи Цезар и наля чашата отново.
— И все пак — възрази Помпей след миг мълчание — точно с Юлия е срамота. Моята Помпея е яко селско девойче, свикнало да командва. Ще знае как да се защитава. Докато Юлия е толкова крехка…
— Това е само илюзия — отвърна Цезар. — Тя има много твърд характер.
— Да, но твърдата повърхност най-лесно се нащърбва.
Цезар си придаде смаян вид и внимателно изгледа Помпей.
— Доста смело наблюдение, Велики. Не е типично за теб.
— Може би ми се удава да проникна по-лесно в нейната душа, отколкото в тази на другите.
— И защо мислиш, че ти се удава по-лесно с нея?
— О, нямам представа…
— Ти да не си се влюбил в нея, а, Велики?
— Кой не би се влюбил? — промърмори Помпей.
— Искаш ли да се ожениш за нея?
Помпей удари чашата о масата. Малко от виното се разля по пода, но той дори не забеляза. Нервно тръсна глава и остави сребърния съд пред себе си.
— Бих дал всичко, което имам и което съм, за да се оженя за нея!
— Ами тогава — отбеляза невъзмутимо Цезар — най-добре да действам.
Помпей удивено го изгледа и попита:
— Искаш да кажеш, че ще я дадеш на мен?
— За мен ще бъде чест.
— Ъ! — ахна Помпей. — О, Цезаре! Каквото поискаш, когато поискаш… Аз ще се грижа, ти няма никога да съжаляваш, ще се чувства по-добре при мен, отколкото египетската царица!
— Надявам се! — засмя се Цезар. — Разправят, че египетската царица била изместена в леглото на мъжа си от някаква незаконородена своя сестра.
Но подобни забележки бяха дори неразбираеми за Помпей.
— Може ли да говоря с нея? — попита той и нетърпеливо се надигна на лакът.
— Не е редно, Велики. Ще се прибереш у дома си като почтен римлянин и ще оставиш на мен да разнищя връзките, които днес така жестоко се омотаха. Сервилиите и Юниите ще бъдат потресени.
— Ще заплатя на Брут цялата й зестра — предложи Помпей.
— Да не си го помислил — размаха пръст Цезар. — Хайде, човеко, ставай да си ходиш! Признавам си — ухили се той, — никога не съм очаквал зет ми да е с шест години по-възрастен от мен!
— Може би съм твърде стар за нея? Искам да кажа, до десет години…
— Жените — обясни Цезар, докато го изпровождаше до вратата — са много странни, Велики. Забелязал съм, че ако се чувстват щастливи в семейството, никога не поглеждат навън.
— Намекваш нещо за Муция.
— Ти я остави сама толкова дълго. Така започна всичко. Няма да го повтаряш с дъщеря ми. Тя със сигурност не би ти изневерила, пък ако ще и двайсет години да не се върнеш у дома. Но със сигурност би се чувствала зле.
— Моята военна кариера вече приключи — призна си Помпей. Спря насред коридора и нервно прехапа устни. — Кога можем да се оженим? Тя каза, че не си искал да я дадеш на Брут, тъй като не е навършила осемнайсет.