— Това, което важи за Брут, не важи за Помпей Велики. Май не е щастлив месец за сватби, но ако сключите брак в идните три дни, поличбите не са чак толкова лоши. Значи след два дни.
— Ще мина пак утре.
— Няма да идваш повече до деня на сватбата. И да не си обелил дума пред никого, дори пред философите си — настоя Цезар и затръшна вратата под носа на Помпей.
— Майко! Майко! — извика Цезар от стълбището.
Аврелия се втурна по стълбите.
— Стана ли? — попита тя и го сграбчи за ръката.
— Всичко е решено. Успяхме, майко, успяхме! Той сега лети от щастие. Заприличал е на хлапак.
— О, Цезаре! Значи е твой веднъж завинаги!
— Дори не преувеличаваш. Ами как ли ще реагира Юлия?
— Ще е щастлива. Бях горе при нея. Трябваше търпеливо да слушам как хленчи и се извинява, задето се е влюбила в Помпей, а след това да протестира, задето я даваме на такава скучна личност като Брут. — Аврелия блажено въздъхна. — Каква радост, сине! Успяхме да получим това, което ние искаме, а в същото време даряваме двама души с щастие. Това е един щастлив ден!
— Със сигурност по-щастлив от този, който ме чака утре.
Аврелия посърна.
— Сервилия.
— Бих казал Брут.
— О, да, горкото момче! Но няма да е Брут този, който ще се опита да ти забие нож в гърба, Цезаре! На твое място бих внимавал със Сервилия.
Евтих деликатно се покашля и лукаво се усмихна; старият иконом най-добре от всички знаеше кога има истински повод за радост.
— Какво има? — попита Цезар.
— Гней Помпей Велики стои на вратата, Цезаре, но не иска да влезе. Казва, че имал само едно нещо да ти каже.
— Хрумна ми гениална идея! — вкопчи се в ръката на Цезар Помпей.
— Ама не може по два пъти да ми идваш на гости, Велики! Каква идея?
— Кажи на Брут, че ще се радвам да му предложа Помпея в замяна на Юлия. Ще й осигуря каквато зестра поиска: петстотин, хиляда таланта, няма значение. Брут е по-важен от Фауст Сула, нали?
Цезар едва успя да прикрие усмивката си.
— Ами, благодаря ти много, Велики! Ще предам предложението, но ти да не вземеш да направиш някой гаф. Брут може би няма да е склонен да се жени толкова скоро.
Помпей се сбогува за втори път и радостно му махна от улицата.
— Какво ти каза? — попита тревожно Аврелия.
— Искал да даде на Брут дъщеря си в замяна на Юлия. Изглежда, Фауст Сула не може да се сравнява със Златото от Толоза. Донякъде се радвам, че Великия влиза във форма. Започвах да се чудя да не би от любов да му се е размътил мозъкът.
— Да не вземеш наистина да споменеш за това пред Брут и Сервилия?
— Налага се. Но поне ми остава време да измисля някой тактичен отказ за пред бъдещия си зет. Добре, че живее в Карина, иначе би чул с ушите си какво мисли Сервилия за него.
— Кога ще се състои сватбата? Май и юни се смятат за неблагоприятни!
— Вдругиден. Ти ще принесеш жертва, майко. И аз ще принеса. — Цезар се наведе и целуна Аврелия по бузата. — А сега, ако ме извиниш, ще отида да се срещна с Марк Крас.
Аврелия много добре разбираше защо синът й ще посещава Крас по това време. Отиде да намери Евтих и да му даде нареждания за сватбата. Тайните бракосъчетания за жалост предполагаха, че няма да присъстват никакви гости. Все пак Кардикса и Бургунд вече бяха свободни граждани, можеха да бъдат свидетели, а весталките щяха да помагат на върховния понтифекс при ритуалите.
— Работим пак до късно, а? — попита Цезар.
Крас подскочи на стола си.
— А ти няма ли да престанеш да ми разбиваш вратата?
— Не ми оставяш друга възможност. Може би ще ми позволиш следващия път да поставя звънец с въженце. Аз съм много сръчен майстор — похвали се Цезар и закрачи из стаята.
— Ами няма да е лошо да се бръкнеш малко, разбитите брави струват пари.
— Речено-сторено. Още утре идвам с чук, звънец, малко въже и пирони. Ще бъдеш единственият римлянин със звънец, монтиран от върховен понтифекс. — Цезар седна и доволно въздъхна.
— Заприличал си на котарак, който се е докопал до пъдпъдъка преди гостите — отбеляза Крас.
— О, докопал съм се до нещо много по-голямо от пъдпъдък, Марк. Цял паун.