— Изгарям от любопитство да науча кой е паунът.
— Дали най-напред няма да ми дадеш двеста таланта на заем? Ще ти ги върна, щом изкарам някакви пари от бъдещата си провинция.
— Ето това е мъдра приказка! Разбира се, че ще ти дам.
— А няма ли да попиташ защо са ми?
— Вече ти казах, изгарям от любопитство.
Цезар обаче свъси вежди.
— Може би няма да се зарадваш.
— Ако е така, ще ти кажа. Но първо трябва да науча.
— Трябват ми сто таланта да платя на Брут обезщетение, задето разтрогвам годежа му с Юлия. А другите сто таланта ще отидат за зестра на Юлия, която омъжвам за Помпей.
Крас внимателно остави писеца си. Лукавите му сиви очи се взряха за няколко секунди в пламъка на близката лампа, преди да се обърне към Цезар.
— Винаги съм вярвал — рече, — че децата представляват сполучлива инвестиция само тогава, когато донесат на баща си това, което той иначе не би могъл да спечели. Съчувствам ти, Гай, защото знам, че би предпочел Юлия да се обвърже с човек от средата на старата аристокрация. Но се възхищавам от смелостта и предвидливостта ти. Колкото и да не го харесвам, Помпей е нужен и на двама ни. Ако аз имах дъщеря, може би щях да постъпя като теб. Брут все още е твърде млад, за да ти е полезен, освен това майка му няма да му позволи да разгърне истинските си способности. Ако Помпей се ожени за твоята Юлия, повече не бихме могли да се съмняваме в лоялността му, колкото и да се опитват да играят с нервите му добрите люде. — Крас изсумтя. — А тя между другото е едно съкровище. Ще дари Великия с щастие. Да си призная, ако бях по-млад, щях да му завиждам.
— Тертула би те убила — засмя се Цезар, но в следващия миг изпитателно погледна приятеля си. — Ами ти какво ще правиш със синовете си? Избрал ли си им съпруги?
— Публий ще вземе дъщерята на Метел Сципион, Цецилия Метела. Ще почака още няколко години, което не е зле предвид тъпотата на бащата. Майката на Сципион беше по-голямата дъщеря на Крас Оратор, затова бракът е много подходящ. Колкото до Марк, чудя се дали да не поискам дъщерята на Метел Кретик.
— Да се подсигуриш спрямо добрите люде е мъдър ход — отбеляза Цезар.
— И аз така мисля. Вече съм много стар, за да изпитвам удоволствие от унищожителни борби.
— Да не си споменал пред никого за сватбата на Юлия, Марк — предупреди го Цезар и стана да си ходи.
— При едно условие.
— Кое е то?
— Когато съобщиш на Катон, и аз да присъствам.
— Жалко, че ни е невъзможно да видим реакцията на Бибул.
— Поне можем да му пратим малко бучиниш. Така и така ще иска да се самоубие, би било жест от наша страна.
Цезар прати вест да го очакват и рано на другата сутрин се запъти към Палатина, където се намираше къщата на покойния Децим Юний Силан.
— Неочаквано удоволствие, Цезар — измърка доволно Сервилия и му поднесе бузата си за целувка.
Брут нищо не каза. Още от деня, в който Бибул се оттегли в дома си, за да гледа небесата, Брут усещаше, че нещо не е наред. Най-напред, защото оттогава бе имал само два случая да види Юлия. Другата причина бе, че беше свикнал да вечеря поне веднъж на два или три дни в Държавния дом, а напоследък, дори сам да предложеше, му отказваха под предлог, че Цезар чакал важни гости, с които да обсъжда поверителни въпроси. А Юлия изглеждаше толкова красива и толкова недостъпна. Имаше чувството, че тя не се интересува от него, по-скоро се интересуваше от нещо друго, ключът, към което оставаше скрит за него. Е, беше се преструвала, че го слуша! Но явно не беше чула нито дума, само гледаше в пространството със своята мила усмивка. Дори не му позволяваше да я целуне. При първото посещение се оправда с главоболие. При второто не й се целувало. Беше внимателна, извиняваше се, но все така му отказваше целувка. Ако не познаваше толкова добре средата, в която тя живееше, Брут би си помислил, че се целува с друг.
Ето, че днес идваше баща й, при това на официално посещение, предизвестен от куриер, облечен в церемониалните одежди на върховен понтифекс. Дали Брут не беше унищожил мечтите си, когато се осмели да поиска Юлия предварително? Нещо му подсказваше, че посещението е свързано с Юлия.
Върховният понтифекс не седна, което намекваше, че темата на разговор няма да е приятна.
— Бруте — рече Цезар, — досега не съм открил начин, по който смисълът на една лоша вест да се смекчи. Затова ще бъда съвсем прям. Разтрогвам твоя годеж с Юлия. — На масата изведнъж се появи тънък свитък. — Това е писмено нареждане до моите банкери за отпускане на сто таланта. Това беше договорената сума, в случай че не се ожените. Много съжалявам.