Помпей дойде облечен в пурпурна триумфална тога, бродирана със златни нишки, а под нея носеше туника с избродирани палмови листа — символ на победителя. Всички ахнаха от възхита при вида му и с готовност го отведоха на двойния стол с овчата кожа, където вече чакаше забулена Юлия. Помпей трябваше да се скрие под тежкото огненочервено було, което Цезар и Аврелия хвърлиха през главите на младоженците. Аврелия хвана десните им ръце и ги завърза с кожен каиш в същия огненочервен цвят. Той олицетворяваше силата на брачната връзка. Двамата вече бяха мъж и жена. Налагаше се само да се разчупи свещен хляб, омесен от лимец, половината да се изяде от младоженеца, половината — от невестата, докато свидетелите тържествено положат клетва, че ритуалът е бил извършен, както си му е редът. Помпей и Юлия вече бяха мъж и жена.
Цезар принесе на олтара в жертва прасе и отдели най-сочните мръвки за Юпитер Фарей — онази същност на великия бог, която бди над растежа на най-старата житна култура — лимеца — и тъй като именно от лимец се месеше сватбеният хляб, съответно над плодоносния брак. Великият бог щеше да се зарадва, че се жертва цяло животно и щеше да премахне лошите поличби, задето сватбата е била сключена през май. Никой друг родител или жрец не се бе старал толкова усърдно да отдалечи от младоженците майските прокоби.
Празникът мина весело и приятно, гостите искрено се радваха заради щастието на младоженците. Помпей грееше като слънце и не пускаше ръката на Юлия. Щом се нахраниха, всички се вдигнаха от Държавния дом и придружиха Помпей до неговата внушителна и пищно украсена къща в Карина. Той избърза напред, за да се увери, че всичко е наред, докато три малки момчета правеха компания на Юлия и останалите сватбари. Помпей ги пресрещна на прага и пренесе съпругата си през него. Вътре ги чакаха два съда: единият с разпален огън, а другият с ледена вода. Невестата прокара дясната си ръка през пламъците, след което я потопи във водата. Нищо не й се случи, което беше щастлив знак. Тя беше пълновластна господарка на новия си дом, огънят и водата бяха длъжни да й се подчиняват. Аврелия и Кардикса, които се бяха омъжвали само веднъж през живота си, я отведоха до спалнята, разсъблякоха я и я завиха в брачното легло.
Щом двете възрастни жени излязоха, настъпи тишина. Юлия се надигна и обхвана с две ръце коленете си. Дългите й коси се спускаха като воал над лицето й. Това не беше спалня в римски стил: вместо да напомня на малка кутийка, както беше традиция в римските домове, тя беше по-просторна от трапезарията в Държавния дом! Където и да обърнеше поглед, всичко тънеше в позлата, иначе основните тонове бяха черното и червеното. Стенописите изобразяваха различни богове и герои в плен на плътска страст. Например Херкулес (който трябваше да е доста силен, за да носи огромния си пенис при ерекция) с Омфала; Тезей с амазонката Хиполита (която обаче имаше две гърди); Пелей с морската богиня Тетида (успяваше все някак да оползотвори женския й задник, който от средата си преминаваше в рибя опашка); Зевс с ужасената крава, олицетворяваща Йо; Венера и Марс готови за сблъсък, все едно са бойни кораби; Аполон готов да се съвокупли с дърво, чиято хралупа силно наподобяваше женски срамни части (вероятно се имаше предвид Дафна).
Аврелия беше твърде консервативна, за да позволи подобни творения на изкуството в дома си, но Юлия, като всяка млада римлянка, беше достатъчно добре запозната с тематиката и трудно би се отблъснала от подобни еротични сцени. В домовете на нейни приятелки еротиката отдавна бе излязла от спалните, за да се появи навсякъде из къщата. Като малко дете тя просто се кикотеше при вида на подобни картини, но с времето се натъжаваше, защото не можеше да си представи всички тези сцени с участието на Брут. Тъй като беше девствена, еротиката я интересуваше по-скоро като нещо любопитно, отколкото като част от реалния живот.
Помпей влезе в стаята.
— Как се чувстваш? — попита той леко притеснено и се приближи до леглото.
— Много добре — увери го Юлия.
— Хммм. Да не би нещо да не е наред?
— О, не, просто разглеждах фреските.
Помпей се изчерви и вдигна ръце.
— Нямах време да променя обстановката, съжалявам.
— Ама аз нямам нищо против.