— Муция много си падаше — оправда се той и седна на кревата.
— Да не би да обзавеждаш спалнята си за всяка нова съпруга? — На Юлия й стана любопитно.
Това изглежда му вдъхна повече увереност, защото се усмихна.
— Така е по-мъдро. Жените обичат да оставят отпечатъка си върху всичко, до което се докоснат.
— Значи и аз така. — Тя му подаде ръка. — Не се притеснявай, Гней… Гней ли трябва да те наричам?
Той стисна нежно ръката й.
— Предпочитам Велики.
— И на мен така повече ми харесва. — Юлия доближи лице до неговото. — Защото ми се струваш нервен?
— Защото всички други бяха просто жени — обясни той и прокара другата си ръка през косите й. — А ти си богиня.
Тя не отговори. За пръв път усещаше своята власт; току-що се бе омъжила за най-могъщия и прочут човек в Рим, а той се плашеше от нея. Това подейства като мехлем за душата й. Обладана от очакване за приятни усещания, тя се отпусна на възглавниците и впери поглед в него.
Което означаваше, че той трябва да направи нещо. Това беше много важно! Имаше пред себе си дъщерята на Цезар, пряка наследница на самата Венера. Как ли се е справил Анхиз, когато Любовта се е явила пред него и му е съобщила, че го харесва? Дали той е треперил като листо? Дали се е питал как да изпълни задачата? Но накрая Помпей си спомни за онази тайнствена Диана, която влезе в сумрачната трапезария, и забрави изобщо за Венера. Все така тръпнещ от вълнение, той се излегна до нея и зави двамата с покривалото на леглото. Разгледа я отблизо: кожата й беше бяла като мрамор и пак като мрамор бе пронизана от сините жилки на вените; източени и крехки ръце, тесен ханш, тънка талия. Каква неземна красота!
— Обичам те, Велики — рече Юлия. — Но съм много слаба! Ще те разочаровам.
— Ще ме разочароваш? — Помпей я загледа изненадано. Ако не друго, то сам забрави страха си да не разочарова нея. Беше толкова чувствителна и уязвима, толкова млада! Е, щеше да разбере как изглежда разочарованието му.
Той допря устни до бедрото й и усети как цялата потръпва. Ръката на Юлия се вкопчи в косата му. Със затворени очи той притисна лице към корема й и се вмъкна под чаршафите. Богиня, същинска богиня… В знак на почит щеше да я целува, пък ако ще от сладост да му прилошее, щеше да докаже колко цени това безценно съкровище. Сребристите й плитки се спускаха и криеха гърдите й. Помпей отмести множеството кичури, подреди ги встрани и с омаян поглед се взря в малките и гладки зърна, толкова бледи, че почти се сливаха с кожата й.
— О, Юлия, Юлия, обичам те! Ти си моята богиня, Диана от лунната нощ!
Имаше достатъчно време да се заеме с девствеността й. Днес й се полагаше да вкуси само от удоволствията. Да, най-напред удоволствията — всички онези, които можеше да й достави с устни и език, с ръце и тяло. Нека знае на какво ще може да се радва всеки ден отсега нататък. Нека знае какви наслади е способен да й донесе Помпей Велики.
— Направихме крачка, от която връщане назад няма — заяви Катон на Бибул същата вечер, докато двамата стояха насред вътрешната градина и следяха с поглед небето. — Не само че си поделиха Кампания и цяла Италия, все едно им е бащиния, ами сега подпечатват скверните си връзки с цената на девствени момичета.
— Падаща звезда в долния ляв квадрант! — съобщи Бибул на писаря, седнал на почтително място встрани, за да запише на светлината на маслената лампа всички звездни феномени, забелязани от господаря му. Бибул се изправи, прочете молитвите, с които се слагаше край на всяка звездобройна сесия, и въведе Катон в дома си.
— Какво изненадващо в това, че Цезар е продал дъщеря си? — попита Бибул. Нямаше смисъл да пита един от най-големите пиячи на вино в Рим, дали иска да му го разреди с вода. — Аз дълго се чудех как би могъл да обвърже трайно Помпей за своята кауза. Сигурен бях, че ще измисли нещо! И измисли най-умното. Хората разправят, че дъщеря му била голяма красавица.
— Значи и ти не си я виждал?
— Никой не я е виждал, но без съмнение това скоро ще се промени. Помпей ще я разхожда из града, все едно е завоювана плячка. На колко години е тя, на шестнайсет?
— Седемнайсет.
— Сервилия едва ли се е зарадвала…
— О, той и с нея е намерил начин да се спогоди — отговори Катон и стана, за да си налее повторно. — Подарил й перла на стойност шест милиона сестерции. Освен това платил на Брут зестрата от сто таланта.