— Откъде знаеш всичко това?
— От самия Брут. Идва да ме види през деня. Поне нещо, което Цезар стори в наша полза. От днес нататък Брут е с нас, добрите люде. Дори се зарече да се представя само като Брут, не като Цепион Брут.
— Брут едва ли ще е за нас от същата полза, от каквато е Помпей за Цезар — отбеляза скептично Бибул.
— На първо време, не. Но се надявам, че щом вече се е освободил от майка си, Брут ще оправдае надеждите, които винаги съм му възлагал. Най-жалкото е, че не иска да чуе лоша дума за момичето. Предложих му Порция, щом навърши години за женене, но той отказа. Зарича се никога да не се жени. — Хоп, и тази чаша беше обърната. Катон нервно се позавъртя, сграбчил металния съд между пръстите си. — Марк, иде ми да повърна! Това е най-гнусната и безцеремонна политическа маневра, за която някога съм чувал! След срещата ми с Брут се опитвам да си наложа спокойствие, да гледам на случая обективно, да намеря някакво рационално обяснение, но не мога! Нищо от онова, което сме правили ние, не може да се сравнява с това! И което е най-лошото, Цезар само ще спечели от тази си мерзост!
— Седни си на стола, ако обичаш! Вече казах, че Цезар ще спечели. Дръж се спокойно! Нищо няма да му сторим, ако стоим и скърцаме със зъби, още по-малко — ако публично изразим неодобрението си. Щом си се опитал да разсъждаваш рационално, давай в същия дух.
Катон го послуша и седна, но не и преди да си е налял нова чаша. Бибул свъси вежди. Защо Катон пиеше толкова много?
— Спомняш ли си Луций Ветий? — попита Бибул.
— Онзи конник, когото Цезар нареди да бият с пръчки? Дето след това раздаде мебелите му на тълпата?
— Същият. Вчера дойде да разговаря с мен.
— И?
— Ненавижда Цезар — отвърна доволно Бибул.
— Не се изненадвам. След онзи инцидент всички го вземат на подбив.
— Предложи ми услугите си.
— И това не ме изненадва. Но как можеш да го използваш?
— Чрез него ще пъхна клин между Цезар и новия му зет.
Катон го изгледа с недоверие.
— Невъзможно е.
— Съгласен съм, че след сватбата ще е по-трудно, но не е невъзможно. Помпей се отнася с подозрение към всички, включително и към Цезар. Само Юлия изглежда изключение. В крайна сметка момичето е младо, едва ли представлява някаква опасност. Но и тя ще изтощи Великия човек с физическите си желания и с онези тънки сплетни, които неузрелите жени се чувстват задължени да създават край себе си. А те ще станат факт, ако внушим на Помпей да се пази от тъст си.
— Единственият начин да го постигнем — рече Катон и си наля вино за четвърти път — е да го убедим, че Цезар иска да го убие.
Този път Бибул го зяпна.
— Дотам никога няма да стигнем! Имах предвид как да създадем политическо съперничество между двамата.
— Но бихме могли, знаеш ли? — кимна загадъчно Катон. — Помпеевите синове са още доста млади, за да наследят общественото му положение. Цезар би могъл лесно да ги измести. След като дъщеря му е омъжена за Помпей, след евентуалната смърт на Помпей много негови клиенти биха преминали под патроната на Цезар.
— Да, може би така ще сторят. Но как предлагаш да внушим на Помпей подобна мисъл.
— Чрез Ветий — отговори Катон и отпи, този път по-бавно; виното започваше да го хваща и мисълта му се избистряше. — И чрез теб.
— Не разбирам накъде биеш — призна си консулът.
— Преди Помпей и младата му булка да напуснат града, ти ще му пратиш вест и ще го предупредиш, че се готви заговор срещу него.
— Това бих могъл да сторя. Но защо? За да го изплаша?
— Не, за да отклониш подозренията, щом заговорът наистина бъде разкрит. — Катон зловещо се усмихна. — Помпей няма да се изплаши, но по-късно, когато му дойде времето, ще е по-склонен да повярва в съществуващия заговор.
— Бъди по-конкретен, Катоне. Идеята започва да ми се струва добра — подкани го Бибул.
Помпей предложи на Юлия да я отведе в Анций, където да прекарат остатъка от май и целия юни.
— Точно в този момент тя е заета с промяната на интериора — съобщи победоносно младоженецът на Цезар. — Докато нас ни няма, декораторите ще пренаредят цялата ми къща в Карина. — Помпей шумно въздъхна. — Какъв вкус има тя, Цезаре! Всичко да е леко и ефирно, никакъв пурпур, по-малко злато — иначе било просташко. Птички, цветя, пеперуди. Не мога да си обясня как сам не съм се сетил! Макар че настоявам спалнята ни да бъде изрисувана с горски сцени в лунна нощ.