— Не забравяйте, че Бибул сега стои и брои звездите — изсумтя Крас. — Какъвто и закон да прокарате, ще подлежи на оспорване. Дори и след години. Освен това, Велики, пълномощията на твоя човек Афраний, който сега управлява Италийска Галия, са подновени. За клиентите ти няма да е коректно да му отнемеш империума и да го дадеш на Цезар.
Помпей се изчерви и гневно го стрелна с поглед.
— Много добре се изрази, Красе! — тросна се той. — Афраний ще прави каквото му се каже. Той на драго сърце ще предаде властта на Цезар. Хвърлих милиони, за да му купя консулско място. А той знае, че с нищо не е успял да ми се отплати за разходите! Не се притеснявай ти за Афраний, да не получиш някой сърдечен удар!
— Ще ти се — усмихна се злорадо Крас.
— Аз ще поискам обаче повече от теб, Велики — намеси се Цезар. — Искам Италийска Галия да бъде моя от момента, в който законът на Ватиний бъде потвърден. Не ми се чака до Нова година. Имам да свърша някои работи на място. Колкото по-рано, толкова по-добре.
Лъвът нямаше как да усети хладния повей. Той кимна и се усмихна, без дори да попита какво точно възнамерява Цезар да върши в Галия преди Нова година.
— Бързаш да се заловиш за работа, а? Не виждам защо не, Цезаре. — Помпей се размърда нетърпеливо. — Това ли е всичко? Ще ми се да се прибирам. Не искам Юлия да си мисли, че съм си хванал някоя нова приятелка!
И доволен от собствената си шега се запъти към вратата.
— Като остарее глупакът, става още по-голям глупак — отбеляза Крас.
— Бъди по-мил, Марк! Той е влюбен.
— В себе си. — Крас обаче се интересуваше повече от Цезар. — Какво си намислил, Цезаре? Защо искаш отсега да управляваш Италийска Галия?
— Освен другото, за да събера нови легиони.
— Великия дали знае, че си решил да го изместиш от мястото на най-велик римски завоевател?
— Не, засега съм скрил от него тази подробност.
— Е, със сигурност имаш късмет, трябва да го призная. На много други в твоето положение дъщерите им са по-скоро като Теренция. А твоята е колкото хубава, толкова и мила. Ще го държи в обятията си още дълги години. А един ден той ще се събуди и ще открие, че вече си го засенчил.
— Това е така — съгласи се Цезар.
— Но с или без Юлия, той ще се превърне в твой враг.
— Нека мислим за това, когато му дойде времето, Марк.
Крас подигравателно се изсмя.
— Така говориш! Но аз те познавам, Гай. Истината е, че не прескачаш препятствията, преди да си ги стигнал. Но няма ситуация, която ти да не си обмислил предварително. Ти си хитър, находчив, изобретателен и смел.
— Много точно го каза! — намигна му Цезар.
— Разбирам какви са ти плановете, щом станеш проконсул — рече Крас. — Ще завладееш всички земи и племена на север и на изток от Италия. Ще следваш бреговете на Дунав чак до Евксинския понт. Сенатът обаче държи връзките на кесията с държавните пари! Ватиний може да ти издейства плебисцит, с който да получиш Италийска Галия и Илирик, но пак ще трябва да се допитваш до Сената за средства. А сенаторите няма да са склонни да ти ги отпуснат, Цезаре. Дори добрите люде да не надигнат възмутени гласове, сенатът по принцип не е склонен да финансира открито завоевателни войни. Точно тук Великия се справи безупречно. Войните му бяха водени все срещу официално признати римски врагове — Карбон, Брут, Серторий, пиратите, двамата царе. Докато ти предлагаш пръв да удариш, ти да си агресорът. Сенатът няма да допусне подобен акт, дори сред собствените си поддръжници ще срещнеш опозиция. Войната струва пари. Парите ги дава сенатът. И за теб няма да има.
— Не ми казваш нищо ново, Марк. Нямам намерение да искам средства от Сената. Ще си намеря свои.
— Ще разчиташ на плячката? Много е рисковано!
— Ти все още ли не си се отказал да анексираш Египет? Просто съм любопитен — отвърна Цезар.
Крас примигна от изненада: Цезар доста рязко беше сменил темата.
— Бих се радвал, но няма да успея. Ще се наложи да мина през труповете на добрите люде.
— Добре! Тогава значи ще намеря средства за себе си — усмихна се Цезар.
— Започва да прилича на същинска мистерия.
— Която ще се разкрие, когато му дойде времето.
Когато на другата сутрин Цезар се отби да намери Брут, завари само Сервилия. Тя още му се сърдеше, но както той самият забеляза, не толкова, че се чувстваше смъртно засегната, а защото си обясняваше решението на Цезар с неговото желание да я засегне. Носеше златно колие, на което висеше в гнездо от златна тел огромната розова перла. Заради нея Сервилия се беше и облякла в розова дреха.