— Къде е Брут? — попита Цезар, след като я целуна.
— Пренесе се у вуйчо си Катон. Не ми направи добра услуга, Цезаре, в това отношение.
— Според Юлия между двамата винаги е съществувало привличане — възрази Цезар и седна. — Перлата ти стои чудесно.
— Всички ми завиждат. А Юлия как е? — попита мило Сервилия.
— Ами не съм я виждал скоро, но ако се вярва на Помпей, била много щастлива. Двамата с Брут трябва да се радвате, задето се спасихте от още по-големи разочарования. Дъщеря ми си е намерила уютно гнезденце. Оттам следва, че бракът й с Брут не би се запазил дълго.
— И Аврелия така казва. Ох, бих могла да те убия, Цезаре, но Юлия винаги е била прищявка на Брут, не моя. След като станахме любовници, гледах на годежа им като на начин да те задържа до себе си, но след като всички научиха, нещата неприятно се усложниха. Никога не съм държала да се похваля с кръвосмешение. Подобна суета не отговаря на положението ми.
— Значи всяко зло за добро.
— Евтините клишета не са в твой стил, Цезаре.
— Не са в ничий стил.
— Кое те води насам толкова скоро? Разумен човек на твое място би стоял по-дълго надалеч?
— Забравих да предам едно послание от страна на Помпей. — Цезар я изгледа доста лукаво.
— Какво послание?
— Ако случайно Брут поиска, Помпей с радост би му дал дъщеря си в замяна на моята. Беше напълно искрен.
Сервилия изви глава назад, все едно някоя отровна змия се кани да ухапе.
— Искрен! — просъска заканително тя. — Искрен значи! Кажи му, че Брут най-искрено би си срязал вените по-напред! Моят син да се ожени за дъщерята на човека, който екзекутира баща му?
— Ще предам отговора ти. Е, с по-премерени думи, защото вече ми е зет.
Цезар протегна ръка към нея и й даде знак, че е склонен към плътски утехи.
Сервилия изведнъж се изправи.
— Доста е влажно за това време на годината.
— Да, влажно е. На човек му се иска да не носи толкова много дрехи.
— Сега, като го няма Брут, поне къщата е на наше разположение — сподели Сервилия, след като се разположиха в кревата, на който друг мъж, дори Силан, не бе лягал.
— Ти имаш най-прекрасното цвете на земята — похвали я Цезар.
— Така ли? Никога не съм си го виждала. Освен това не мога да сравнявам. Но се чувствам поласкана. Ти сигурно вече си помирисал повечето цветя в града.
— Доста китки съм набрал с годините — похвали се той, докато работеше усърдно с пръсти. — Но твоята е най-прекрасна, да не говорим, че е и най-уханна. Тъмна като тирски пурпур, способна да мени цвета си според светлината. А черното ти руно е тъй меко. Не те харесвам като човек, но обожавам цветенцето ти.
Тя разтвори краката си още по-широко и притисна лицето му навътре.
— Тогава му въздай заслуженото, Цезаре! Гръм да те убие дано, ти си страхотен!
Птолемей XI Теос Филопатор Филаделф, прекръстен от народа на Авлет или Флейтиста, се бе качил на египетския трон по време на суланската диктатура, скоро след като разярените жители на Александрия бяха разкъсали предишния си владетел, управлявал само деветнайсет дни: така бяха отмъстили за убийството на своята царица, негова съпруга в продължение на деветнайсет дни.
Със смъртта на цар Птолемей Александър II се беше прекъснала линията на законните Птолемеи. Проблемът се усложняваше от няколкото години плен, който Птолемей Александър II беше прекарал в Рим, и от завещанието, което диктаторът Сула го бе принудил да подпише, преди да замине за Египет и да се провали като владетел. Завещанието беше подарък, защото Сула добре знаеше, че толкова женствен човек като Птолемей Александър никога не би могъл да се сдобие с деца. Рим щеше да наследи Египет, най-богатата страна на света.
Когато Птолемей Александър се раздели с живота си на агората в Александрия, дворцовият управител си даде добре сметка, че новината за трагедията ще достигне до Рим едва след няколко дни. Знаеше също така за двама възможни наследници на египетския трон, които се намираха много по-близо до Александрия от Рим. Ставаше дума за двамата незаконородени синове на стария цар Птолемей Латир. Двамата бяха отгледани като малки в Сирия, след това бяха прехвърлени на остров Кос, където ги залови понтийският цар Митридат. Той на свой ред ги отвлече в царството си, за да ги ожени за две от дъщерите си: Авлет беше даден на Клеопатра Трифена, а по-малкият Птолемей — на Митридатида Ниса. Именно от ръцете на Митридат се бе откопчил след това Птолемей Александър, за да потърси доброволно закрилата на Сула. Двамата незаконородени Птолемеи обаче предпочитаха Понт пред Рим и останаха в двора на Митридат. Когато арменският цар Тигран завладя Сирия, Митридат прати двамата си млади заложници заедно със съпругите им при него. Освен това прати секретно послание на дворцовия управител в Александрия къде точно се намират двамата последни Птолемеи.