Смъртта на Птолемей Александър бе светкавично известена в Антиохия, където се намираше цар Тигран, и той с огромно задоволство се раздели с двамата си млади заложници и семействата им. По-големият брат Авлет беше провъзгласен за цар на Египет, докато по-малкият (наричан впоследствие Птолемей Кипърски) беше назначен за регент на остров Кипър, тогава египетско владение. Тъй като двете царици бяха родни дъщери на остарелия Митридат, той можеше да се радва, че наследниците му ще управляват Египет.
Прякорът Авлет означаваше флейтист или гайдар, но Птолемей Авлет не беше получил прозвището си заради безспорната си музикалност; за зла участ гласецът му беше тънък и треперлив като на флейта. За щастие обаче той не беше толкова женствен като брат си Кипъреца, който така и си остана бездетен: Авлет и Клеопатра Трифена можеха да се надяват, че ще осигурят наследници за египетския престол. Но годините, прекарани далеч от родината, бяха отучили Авлет да се съобразява с египетските жреци, които даваха тон на религиозния живот в тази необикновена страна: ивица земя, не повече от четири-пет километра широка по двата бряга на река Нил, като се тръгне от Делтата и се стигне до границите с Нубия. Защото не беше достатъчно да бъдеш цар на Египет: истинският владетел на страната трябваше да бъде също така фараон. А никой не можеше да се нарече фараон, ако не се ползваше с доверието на местното египетско духовенство. Авлет не проумяваше тази тънкост, затова и не търсеше начин да се сближи с жреците. Ако те наистина заемаха такова важно място в държавата, защо продължаваха да живеят в Мемфис, в началото на Делтата, вместо да се преместят в столицата Александрия? Авлет не разбра, че за местните египтяни Александрия е чуждо място, нямащо нищо общо с историята на Египет.
Ала беше повече от неприятно да научи, че цялото богатство на фараоните се съхранява в Мемфис под надзора на египетските жреци! О, в качеството си на цар Авлет упражняваше контрол върху държавните приходи, които бяха огромни. Но само ако го признаеха за фараон би могъл да разбърка с пръсти делвите с жълтици, да погали с длани златните кюлчета, да се пързаля като малко дете из купчините сребро.
Царица Клеопатра Трифена, дъщеря на Митридат, се оказа доста по-мъдра от съпруга си, който страдаше от всички онези пороци на мисълта, които нарастват от поколение на поколение вследствие множеството бракове между братя и сестри, чичовци и племенници. Клеопатра знаеше, че заедно с Авлет не биха могли да се сдобият с деца, докато той не бъде признат за египетски цар, затова на своя глава започна да ухажва жреците. Като следствие от това четири години след идването на двамата в Александрия Птолемей Авлет официално бе коронясан за цар. За негово нещастие не и за фараон. Затова и церемониите се състояха в Александрия вместо в Мемфис. Последвани бяха от раждането на първото дете — дъщеря, кръстена Вереника.
После, по времето, когато умря старата еврейска царица Александра, на царското семейство им се роди втора дъщеря, на име Клеопатра. Годината на раждането й беше злощастна, защото беляза началото на края за Митридат и Тигран. И двамата бяха изтощени от войните с Лукул, а в Рим открито се говореше Египет да бъде анексиран и превърнат в поредната провинция. Бившият консул Марк Крас движеше много скрити лостове, за да даде ход на подобна политика. Когато малката Клеопатра беше на четири години, Крас стана цензор и се опита да прокара през Сената решение за присъединяването на Египет към римските провинции. Птолемей Авлет се уплаши и плати на мнозина римски сенатори, за да гласуват против предложението. Благодарение на подкупите римската заплаха бе отложена.
Но с пристигането на Помпей Велики на изток и очакваното сваляне на Митридат и Тигран от троновете им Авлет се оказваше изоставен от северните си съюзници. Египет не само че оставаше сам, но имаше за свой съсед Рим, и то от двете страни едновременно: римляните вече владееха и Киренайка, и Сирия. Промяната в баланса на силите донесе и един приятен резултат за Птолемей: от известно време той искаше да се разведе с Клеопатра Трифена, тъй като сестра му вече бе навършила възраст за женене. Щом Митридат умря, вече не съществуваха пречки. Не че на Клеопатра Трифена й липсваше птолемейска кръв. Беше наследила предостатъчно и от баща си, и от майка си. Но не беше благородна за съпруга си. Когато дойде време Изида да дари царя със синове, Авлет вече си даваше сметка, че и старото население, и александрийци ще се зарадват повече, ако престолонаследниците бяха чисти Птолемеи по произход. Освен това подобна мярка отваряше донякъде пътя към фараонската титла, а пък тя на свой ред отваряше бездънната съкровищница, която би улеснила и за в бъдеще подкупването на римския Сенат.