Разговорите с Крас изглеждаха безсмислени, нищо че страстта му към златото беше всеизвестна. Именно Крас бе настоявал навремето Рим да анексира Египет, а доколкото Аристарх имаше представа за нещата, навярно продължаваше да го желае. Тогава оставяше само Гай Цезар, с когото Аристарх реши да разговаря насред суматохата около подготовката на втория поземлен закон и малко преди сватбата на Помпей с Юлия.
Цезар добре си даваше сметка, че Ватиний можеше да прокара през плебейското събрание плебисцит, който да осигури на консула управлението на някоя провинция, но народният трибун не можеше да направи нищо по финансовите въпроси. Сенатът щеше да си отмъсти за решението му да търси подкрепата на плебса и щеше да му остави трохи. Нещо повече: и ограничените субсидии, които Цезар би получил като управител, щяха да се бавят до последния възможен момент. А това беше съвсем неизгодно за него. В Италийска Галия имаше на разположение два легиона, а с тях не би успял да постигне това, което беше запланувал. Трябваха му най-малко четири, всеки от тях с попълнен личен състав и с цялото необходимо снаряжение. Но набирането и въоръжаването на два легиона струваше пари, каквито той не би успял да измъкне от Сената при условие, че никой съсед не е нападнал страната. Цезар смяташе да води не защитни, а завоевателни войни, а това не отговаряше на римската и сенатската политика. Всеки се радваше, когато към империята се прикрепеше някоя свежа и богата на ресурси провинция, но подобно разширение можеше да бъде резултат единствено от отбранителни войни, подобни на онези, които навремето Помпей бе водил с източните царе.
Цезар разбра откъде ще дойдат парите за неговите легиони в мига, в който александрийската делегация стъпи на римска земя. Щеше да планира всичко най-подробно заедно с гадеския банкер Балб.
Когато в началото на май Аристарх се яви в Държавния дом, Цезар го посрещна любезно и го разведе из представителните части на сградата. Аристарх изразяваше своята възхита от видяното, но не беше трудно да се усети, че Държавният дом не интересува особено първия министър на Египет. Цезар се убеди, че човекът е дошъл по сериозни дела.
— Предполагам — рече той на Аристарх, — че след като вече три месеца стоиш в Рим, без да си постигнал нищо, предпочиташ да бъдем по-откровени един с друг.
— Истина е, че ми се ще да се прибера в Александрия възможно най-скоро, Гай Цезар — призна Аристарх, чиито светли коси и сини очи подсказваха, че е от македонско потекло. — Но не ми е позволено да си тръгна от Рим, без да отнеса със себе си радостни вести за царя.
— Радостни новини ще можеш да занесеш, когато пожелаеш, стига да се съгласиш с моите условия — окуражи го Цезар. — Дали ще бъде достатъчно сенатът да потвърди официално властта на царя и да го обяви за приятел и съюзник на римския народ?
— Не смеех да се надявам за нещо повече от първото — отговори Аристарх, притеснен от цената. — Да бъде признат цар Птолемей Филопатор Филаделф за римски приятел и съюзник надминава и най-смелите ми мечти.
— Тогава ще трябва да дадеш воля на мечтите си, Аристарх! Всичко е възможно.
— Срещу определена цена.
— Разбира се.
— Каква е цената, Гай Цезар?
— Сенатският указ за потвърждаване законното заемане на престола ще ти струва шест хиляди таланта. От тях две трети ще бъдат предадени предварително, а последната — до една година, смятано от днес. А за издействането на статут на римски приятел и съюзник искам две хиляди таланта, платени наведнъж и предварително. — Цезар изгледа събеседника си. — Предложението не подлежи на обсъждане. Искаш или не искаш?
— Ти искаш да станеш най-богатият човек в Рим — отвърна с видимо и необяснимо разочарование Аристарх; надявал се беше, че Цезар се различава от останалите кръвопийци в града.
— Шест хиляди таланта да ме направят най-богатия човек в Рим?! — Цезар се разсмя. — Повярвай ми, египтянино, няма да са достатъчни! Освен това част от тях ще трябва да отидат за моите приятели и съюзници Марк Крас и Гней Помпей Велики. Мога да ти издействам сенатските укази, но само с тяхна подкрепа. А никой римлянин няма да си прави труда да помага на чужденци без полагащото се възнаграждение. Какво възнамерявам да правя с моя дял, не е твоя работа, но мога да те уверя, че няма да си стоя у дома и да се угоявам като Лукул.