— А указите ще подлежат ли на оспорване?
— В никакъв случай. Аз лично ще изработя текстовете.
— Общата цена възлиза следователно на осем хиляди златни таланта, от които шест хиляди трябва да се платят в аванс. — Аристарх вдигна рамене. — Много добре, Гай Цезар, така да бъде. Съгласен съм с подобна цена.
— Парите трябва да бъдат внесени в банката на Луций Корнелий Балб в Гадес, на негово име. Той ще разполага с тях по начин, който бих предпочел да запазя в тайна. Трябва да си пазя гърба, нали разбираш, затова никакви суми няма да бъдат влагани на мое име или на името на моите колеги.
— Разбирам напълно.
— Чудесно тогава, Аристарх. Когато Балб ми съобщи, че парите са преведени, ти ще се сдобиеш със своите укази, а цар Птолемей може спокойно да забрави, че предшественикът му е завещавал Египет на римския народ.
— Богове! — възкликна Крас, след като Цезар му съобщи за сделката. — Колко получавам аз?
— Хиляда таланта.
— Сребро или злато?
— Златни.
— А Великия?
— И той хиляда.
— Значи за теб стават четири хиляди. А догодина ще има още две хиляди.
Цезар започна да се смее.
— Остави всякаква надежда за останалите две хиляди, Марк! Щом Аристарх се прибере в Александрия, историята приключва. Как можем да си съберем парите, без да прибягваме до война? Не, реших, че шест хиляди таланта злато са твърде висока цена за Авлет, а Аристарх е достатъчно умен, за да го разбере.
— Четири хиляди таланта злато са достатъчни за въоръжаването и подготовката на десет легиона.
— Особено ако със снабдяването се заеме Балб. Имам намерение пак да го назнача за свой префект фабрум. Щом получим уверения от Гадес, че парите са депозирани, Балб заминава за Италийска Галия. Луций Пизон и Марк Крас — да не говорим за горкия Брут — ще се окажат затрупани с поръчки за оръжия.
— И все пак десет легиона?
— Не, не, за начало ще се задоволя с два. Огромния дял от парите ще го инвестирам. От началото до края моите начинания ще бъдат финансирани от моята кесия, Марк. Така е. Който държи парите, той поръчва музиката. Времето ми е дошло. Нима си помисли, че ще позволя на друг да контролира действията? Сенатът може би?
Цезар скочи на крака и размаха юмруци.
— Сенатът не представлява нищо! Добрите люде не представляват нищо! Помпей Велики не представлява нищо! Ще стигна толкова далеч, колкото ми е нужно, за да остана цял живот Пръв сред римляните! А след смъртта си ще бъда запомнен като най-великия римлянин за всички времена! Нищо и никой не може да ме спре! Кълна се в паметта на предците си, та чак и в името на Венера!
Отпусна ръце, седна на мястото си и изгледа приятеля си с известна горчивина.
— О, Марк. Трябва само да издържа тази година!
Крас преглътна.
— Ще успееш — увери го той.
Публий Ватиний свика плебейското събрание, за да обяви намерението си чрез отделен плебисцит да изтрие позорното петно от името на Гай Юлий Цезар, нарочен от Сената да се преквалифицира в земемер.
— Как така ще жертваме човек като Гай Цезар за дейност, която може и да отговаря на способностите на звездоброеца Бибул, но е далеч под достойнството на пълководец и провинциален управител като първия консул? В Испания той доказа на какво е способен, но това е още нищо. Искам да му дадем възможност да се заеме със задача, която да отговаря на способностите му! Управлението на една провинция е много повече от това да командваш войската, а да командваш войската е много повече от това да стоиш в палатката си и да чакаш врага да действа. Италийска Галия не е виждала добър управител повече от десетилетие. Вследствие на това далматите, либурните, япудите и техните съседи се постараха да превърнат източните предели на провинцията в доста несигурно и опасно за живеене място. Да не говорим за жалката администрация на Галия. Съдебните дела или изобщо не се разглеждат, или се отлагат до безкрайност, латинските колонии оттатък Пад замират.
Искам от вас да връчите на Гай Цезар управлението на провинция Цизалпийска Галия, заедно с Илирик, от мига, в който този закон бъде ратифициран! — извика от рострата Ватиний. — Освен това искам плебейското събрание да утвърди Гай Цезар за проконсул за период от пет години, смятано от днес! И да постанови изрично, че сенатът няма право да променя или ограничава, което и да е решение на плебейското събрание! Сенатът сам се лиши от привилегията си да определя проконсулските провинции, щом като не успя да намери по-достойна задача за човек като Гай Цезар от това да прокарва говеждите пътеки из Италия! Нека нашият звездоброец брои дърветата в гората, Гай Цезар ще се захване с по-сериозни дела!