— Разбирам — рече той и я изгледа изпитателно. — И как го приемаш?
— Със смесени чувства. — Сервилия прокара език по устните си — израз на необичайно безпокойство. — Ти как го приемаш?
Той вдигна рамене.
— Ти си омъжената, Сервилия. Проблемът е следователно твой.
— Да. Ами ако е момче? Ти все още нямаш син.
— А ти сигурна ли си, че е от мен?
— В това не може да има съмнение — заяви Сервилия. — Повече от две години спим в различни легла със Силан.
— Което означава, че проблемът е наистина сериозен. Остава ми да се надявам, че не е момче, защото мога да го призная за свой син само ако се разведеш със Силан и се омъжиш за мен, преди да родиш. Родиш ли го в дома на Силан, става автоматично негов син.
— Не си ли струва да опитаме? — с известна надежда попита Сервилия.
Цезар поклати глава.
— Не, късметът ми ще пожелае да бъде момиче.
— Нямам представа какво е. Изобщо не очаквах да се случи, затова не се концентрирах какво да бъде — момче или момиче. Само късметът ще определи.
Цезар с учудване откриваше, че Сервилия знае как да се владее. Нищо не можеше да я изненада.
— Тогава най-доброто решение ще е да привикаш спешно Силан под завивките. Надявам се вече си го сторила?
Тя бавно поклати глава, сякаш това е просто немислимо.
— Страхувам се, че това изобщо не е решение. Силан е болен човек. Ако не спим вече заедно, това изобщо не е заради мен. Той има проблеми с ерекцията и това го потиска още повече.
Цезар този път не се сдържа и тихо подсвирна.
— Значи скоро целият град ще научи нашата тайна.
Сервилия не се засегна от реакцията му, нито го обвини в егоизъм и безразличие към нещастието й. В много отношения двамата си приличаха, което навярно бе причина Цезар да не се обвърже с по-топли чувства към нея: и двамата бяха хора, у които разумът винаги надделяваше над емоциите.
— Не е задължително — усмихна се тя. — Ще говоря със Силан още днес, след като се прибере от Форума. Нищо чудно да го убедя да запази тайна.
— Да, така ще е най-добре, особено след като сгодихме децата си. Нямам нищо против да понеса отговорност за деянията си, но не ме радва ни най-малко да разстроя Юлия и Брут, като ги превърна в обект на клюки и подигравки. — Цезар се наведе, хвана я за ръката, целуна я и й се усмихна. — Това не е каква да е клюка, нали?
— Не — съгласи се Сервилия. — Всичко друго, но не и обикновена клюка. Още съм в първия месец, така че можем да продължим до май или юни. Ако ти желаеш.
— О, да — зарадва се Цезар, — желая го.
— След това, страхувам се, няма да можем да се виждаме най-малко седем-осем месеца.
— Ще ми липсва. И ти ще ми липсваш.
Този път тя посегна към ръката му и я стисна.
— Би ли ми направил една услуга, Цезаре? Докато сме разделени през тези седем-осем месеца?
— Каква услуга?
— Искам да прелъстиш Атилия, жената на Катон.
Цезар прихна.
— С други думи, да се занимавам с жена, която няма шансове да те измести? Хитро!
— Така си е, аз съм хитра жена. Бъди така добър! Моля те! Прелъсти Атилия!
Той не отговори веднага. Искаше да осмисли предложението й.
— Катон не си струва, Сервилия. Та той е само на двайсет и шест. Съгласен съм, че за в бъдеще може да се окаже пречка, но ми се ще да изчакам първо да порасне.
— Заради мен, Цезаре, заради мен! Моля те! Моля те!
— Толкова ли го мразиш?
— Мразя го достатъчно, за да искам пълното му унищожение — процеди през зъби Сервилия. — Катон не заслужава политическа кариера.
— Дали ще прелъстя Атилия или не, това няма да му попречи. Много добре го знаеш. Но пък щом толкова държиш, така да бъде.
— О, чудесно! Благодаря! — Сервилия тържествуваше. — А защо никога не си опитал с Домиция, жената на Бибул? Той вече си е заслужил честта да бъде рогоносец, превърнал се е в сериозен противник. Освен това Домиция е братовчедка на мъжа на сестра ми Порция. Това също ще засегне Катон.
— Сигурно е проговорил хищникът у мен. Чувствам се като сокол, който кръжи над жертвата си, спокоен, че винаги ще може да я улови. Колкото повече отлагам, толкова по-сладък ще е мигът на успеха.
— Катон е по-важен за мен.
„Сокол, как ли пък не“ — мислеше си Сервилия, докато се прибираше на Палатина. Цезар очевидно се изживяваше за царствена птица, но в поведението си спрямо Домиция се държеше като домашна котка.