— Той знае, но няма да каже на никого.
— Отдавна ли си бременна?
— Не. Ако двамата отново легнем заедно, съмнявам се, че някой ще заподозре, че детето не е било от теб.
— Е, била си доста потайна, след като дори не подозирах. В един провален брак винаги ще се намери кой да раздухва клюките.
— Клюки няма да има.
— Кой е той? — отново попита Силан.
— Гай Юлий Цезар, разбира се. Не бих си рискувала репутацията за друг.
— Не, разбира се, че не би го сторила. Цезар се слави с потекло, достойно за мъжките му атрибути, ако се вярва на мълвата — изрече с горчивина Силан. — Влюбена ли си?
— О, да.
— Разбирам те, макар че на мене ми е противен. Жените открай време са ставали на глупачки заради него.
— Аз не съм станала на глупачка — хладно отвърна Сервилия.
— Така е. Възнамеряваш ли и занапред да се срещаш с него?
— Да, възнамерявам да го виждам цял живот.
— Все някой ден ще се разчуе, Сервилия.
— Нищо чудно, но никой от двама ни няма интерес връзката ни да стане публично достояние. Затова ще се постарая да не се случи.
— За което би трябвало да ти благодаря, предполагам. С малко повече късмет, вече ще съм покойник, щом клюката се разнесе.
— Аз не желая смъртта ти, съпруже.
Силан се засмя невесело.
— Навярно и затова трябва да съм ти благодарен! Не бих се учудил, ако решиш да ме премахнеш, за да постигнеш целите си.
— Нямам такива намерения.
— Разбирам. — Изведнъж лицето му се промени. — Но богове, Сервилия, какво сте направили! Та вашите деца са сгодени! Как можеш да се надяваш никой да не разбере?
— Не виждам защо точно Брут и Юлия биха заплашили нашата връзка. Ние не се срещаме на място, което те да посещават.
— Или което, който и да е друг да посещава. Освен това робите се страхуват от теб.
— Именно.
Силан подпря глава на ръцете си.
— Искам да остана сам, Сервилия.
Тя веднага стана от стола.
— Вечерята ще е готова всеки момент.
— Няма да вечерям.
— Трябва да хапнеш нещо — заръча му тя, преди да излезе. — Забелязала съм, че болките се успокояват поне за няколко часа след хранене, особено ако се нахраниш добре.
— Не и днес! Хайде, Сервилия, върви си!
Тя излезе. С изненада установи, че изпитва нежни чувства към мъжа си.
Плебейското събрание призна Марк Аврелий Кота за виновен в злоупотреби с властта, наложи му глоба по-голяма от цялото му състояние и му забрани да живее на разстояние по-малко от четиристотин мили от Рим.
— Което означава, че дори в Атина не мога да се заселя — оплака се осъденият пред по-малкия си брат Луций и племенника си Цезар. — Масилия пък ме отвращава. Мисля, че ще замина за Смирна при чичо ни Публий Рутилий.
— По-добре при него, отколкото при Гай Верес — утеши го Луций Кота, който беше изненадан от присъдата.
— Чувам, че плебсът щял да възнагради Карбон с правото да се ползва с почести на консул — подхвърли презрително Цезар.
— Сиреч да го придружават ликтори?
— Е, което си е истина, след като Глабрион замина за новата си провинция, можем да си позволим подобен лукс. Не ще и дума, вуйчо, досега плебсът можеше да определя кой да влезе в сената, можеше да налага консули и претори, но за пръв път чувам, че плебейското събрание има правото да връчва империум! — Цезар не беше на себе си от гняв. — И това всичкото заради алчността на публиканите.
— Да живеят, Цезаре — махна с ръка Марк Кота. — Времената се менят, това е. Приеми, че това е окончателният реванш, който конническото съсловие си взема от Сула. Колко предвидливо от моя страна, че навреме прехвърлих имотите си на Луций.
— Всичко твое ще те последва в Смирна — увери го Луций Кота. — Вярно е, че те осъдиха конниците, но сред твоите зложелатели имаше и доста сенатори. Склонен съм да простя на Катул, Гай Пизон и останалите заради бездействието им, но Публий Сула, онова негово протеже Автроний и всички други от техните среди буквално помогнаха на Карбон по време на процеса. Както и Катилина. Това, виж, никога няма да им простя.
— Нито пък аз — добави Цезар, като се опита да се усмихне. — Аз много те обичам, вуйчо Марк, добре го знаеш. Но дори заради теб не бих се прежалил с жената на Публий Сула, онази вещица, сестрата на Помпей.
Тримата се засмяха и навярно донякъде се утешиха с мисълта, че злодеят Публий Сула е длъжен да прекарва всяка нощ със сестрата на Помпей, която не само не можеше да се похвали с младост и хубост, но и си прекарваше времето най-вече с каната с вино.